Нищо подобно не й хрумна, когато влезе със Стилтон.
С Абас беше различно.
Той влезе в кухнята и погледна Стилтон, който също го погледна.
- Как си?
- Като размазан - отвърна Стилтон. - Благодаря за Аделита Ривера.
- Няма защо.
- Какво има в чантата?
- Материалите от Мал Паис. Мете пътува насам.
К. Седович, който беше получил заповед от Свеавеген да проследи крупието, обясни кратко по телефона:
- Крупието влезе в сградата. Другите двама останаха отвън.
Той седеше в колата си на известно разстояние от блока на Оливия и наблюдаваше другата кола точно пред входа. Босе Тюрен и Лиса Хедквист бяха в нея.
- С чантата ли влезе? - попита Бертил.
- Да.
Бертил не разбираше какво става. Какво, по дяволите, кроеше Абас ел Фаси? Блок с апартаменти в Сконегатан? Кой живее там? Защо другите двама чакат отвън? И кои са те?
Въпрос, чийто отговор получи скоро. Когато Мете Улсетер паркира точно пред колата на Лиса и излезе. Приближи до сваления прозорец до шофьорското място.
- Връщайте се в управлението. Извикайте другите. Ще ви се обадя.
Мете влезе през входната врата. К. Седович се обади пак на Бертил и му каза какво се е случило.
- Как изглежда тя? - поинтересува се Бертил.
- Посребрена коса на кок. Много едра жена - отговори К. Седович.
Бертил Магнусон отлепи телефона от ухото си и погледна към църквата „Адолф Фредрик“. Веднага беше разбрал коя е жената. Жената, влязла в сградата. Главен инспектор Мете Улсетер, която го разпита за кратките обаждания на Нилс Венд и го погледна многозначително - лъжеш.
Лошо.
Всичко се объркваше.
- Мирише на дим - констатира Мете, когато влезе в кухнята.
- От мен е - каза Стилтон.
- Добре ли си?
- Да.
Оливия погледна към Стилтон. Пребит преди няколко дни, а сега подпален. И твърди, че е добре? Полицейски жаргон? За да не издава нищо? Или начин да насочи вниманието към друго? Да го отклони от себе си. Вероятно, защото Мете явно се задоволи е отговора му. Сигурно го познава по-добре, помисли си Оливия.
Абас изпразни върху масата съдържанието на синята найлонова чанта. Касета, малък плик и прозрачна папка с лист хартия в нея. За щастие Оливия имаше четири стола. Не беше сигурна обаче как ще се смести Мете върху тях. Бяха доста паянтови.
Тя седна тежко. Оливия видя как краката на стола се разкрачват леко. Мете сложи гънки латексови ръкавици и вдигна касетата.
- Пипал съм я - каза Абас.
- Добре. Ще го имаме предвид.
Мете се обърна към Оливия.
- Имаш ли касетофон?
- Не.
- Добре. Ще я занеса в Централата.
Мете прибра касетата в найлонова торбичка и вдигна малкия плик - стар плик със стара шведска пощенска марка. Вътре имаше писмо. Написано на пишеща машина и кратко. Мете го погледна.
- На испански е.
Вдигна го пред Абас. Той преведе.
- „Дан! Съжалявам, но мисля, че не си подхождаме. Сега имам шанс да започна нов живот. Няма да се върна“.
Мете премести писмото под кухненската лампа. Беше подписано „Аделита“.
- Може ли да погледна плика? - попита Стилтон.
Абас му го подаде и той огледа марката.
- Изпратено е пет дни след убийството на Аделита.
- Едва ли е написано от нея тогава - заключи Мете.
- Да.
Мете отвори папката и извади принтиран лист А4.
- Изглежда е написано по-скоро. На шведски е.
Мете прочете на глас:
- „До шведската полиция!“ Датата е осми юни 2011 година - четири дни, преди Венд да пристигне на Нордкостер -каза тя и продължи да чете: - „По-рано тази вечер ме посети швед. Тук, в Мал Паис. Името му е Уве Гардман. Той ми разказа за убийство на остров Нордкостер през 1987. По-късно вечерта установих със сигурност, че убитата жена е Аделита Ривера. Мексиканка, която обичах и носеше детето ми. По различни причини, главно финансови, тя замина за Швеция и Нордкостер, за да вземе пари, които но онова време не можех да взема лично. Не се върна. Сега знам защо и съм почти сигурен кой стои зад убийството. Заминавам за Швеция, за да проверя дали парите ми все още са на острова“.
Празният куфар - каза Оливия.
- Какъв куфар? - попита Абас.
Оливия му разказа набързо за празния куфар на Дан Нилсон.
Носел го е, за да прибере в него скритите пари - заключи тя.
Мете продължи да чете:
- „Ако парите не са там, ще знам със сигурност какво се е случило и ще взема съответните мерки. Нося копие от касетата в тази чанта. Гласовете от записа са моят и на Бертил Магнусон, директор на „Магнусон Уърлд Майнинг“. Записът говори сам за себе си.“ Подписано е „Дан Нилсон/Нилс Венд“.