Мете остави писмото. Ненадейно бе получила изобилен материал за случая си. Най-вече за кратките обаждания на Нилс Венд до Бертил Магнусон. Вероятно се отнасяха до липсващите пари.
- Ето ти и това.
Абас разкопча сакото си и извади снимката от бара в Санта Тереза. Снимката на Нилс Венд и Аделита Ривера.
- Може ли да я видя?
Оливия протегна ръка. Стилтон се приведе към нея. И двамата видяха мъжа и жената, прегърнати на снимката. Стилтон трепна леко.
- Изглеждат щастливи - каза Оливия.
- Да.
- А сега и двамата са мъртви. Тъжно...
Оливия поклати глава и подаде снимката на Мете. Тя я взе и стана. Понеже единствено тя разследваше официално убийството, никой не възрази, когато взе синята найлонова чанта с уликите. Докато вървеше към вратата, Мете зърна котешка играчка върху перваза на прозореца. Оливия бе запазила само нея.
- Котка ли имаш? попита Мете.
- Имах... Избяга...
- Жалко.
Мете излезе от кухнята и от сградата със синия найлонов плик в ръка. Седна в черното си „Волво“ и потегли. Зад нея тръгна друга кола - в същата посока.
Бертил Магнусон стоеше до прозореца в кабинета си. Лампите не светеха. През цялото време поддържаше връзка с К. Седович. И разиграваше мислени сценарии. Първият - и най-отчаян: да принудят Улсетер да отбие от шосето и да вземат синия найлонов плик със сила. Което значеше да нападнат старши инспектор и да поемат сериозен риск. Вторият: да разбере накъде отива тя. Нищо чудно да се прибере вкъщи. Тогава ще проникнат с взлом и ще откраднат плика. По-малък риск. Третият: тя да отиде право в полицейската централа.
Което значеше бедствие.
Но за съжаление беше най-вероятният сценарий.
В кухнята на Оливия цареше напрегнато мълчание. Току-що бяха получили смайваща информация. Стилтон се затрудняваше да я осмисли. След толкова години. Най-сетне Оливия погледна към Абас.
- Значи Нилс Венд е бащата на детето на Аделита?
- Да.
- Научи ли още нещо за нея? От онзи мъж... Боскес?
- Да.
Абас разтвори сакото си отново и извади малко меню от самолета.
- Запомних какво ми разказа и си го записах в самолета.
Зачете:
- Много красива. От Плая дел Кармен, Мексико. Сродница на известен художник. Изработвала...
Абас замълча.
- Какво?
- Не мога да разчета какво съм написал. Имаше турбуленция и... Аха! Гоблени! Шиела красиви гоблени. Била любимка на местните в Мал Паис. Обичала Дан Нилсон. Това е горе-долу.
- Къде са се запознали?
- В Плая дел Кармен. После дошли в Коста Рика да започнат нов живот заедно. Както се изрази Боскес.
- В средата на осемдесетте? - попита Оливия.
- Да. После тя забременяла.
- Дошла на Нордкостер и я убили - каза Стилтон.
- Но кой? И защо? - почуди се Абас.
- Бертил Магнусон вероятно - отговори Стилтон. - Венд казва, че на касетата е записан неговият глас, а и той е имал лятна вила на Нордкостер.
- Още по онова време?
- Да - каза Оливия.
Помнеше какво й разказа Бети Нордеман.
- Значи теорията ти за Джаки Берилунд отпада - отбеляза Стилтон.
- Защо? Ами ако Магнусон познава Джаки? Ако й е бил клиент? Нищо чудно да е била с него тогава. Може би са съучастници? На брега е имало трима души.
Стилтон сви рамене. Не му се говореше за Джаки Берилунд. Оливия смени темата и се обърна към Абас.
- Мъжете, които нахлуха в къщата на Венд? Какво се случи с тях?
- Съжалиха, че са влезли.
Стилтон погледна към Абас. Не знаеше какво се е случило, но предположи, че включва подробности, неподходящи за ушите на младата Рьонинг. И Абас несъмнено го съзнаваше.
- Но те сигурно са търсели нещата, които си взел от Боскес - каза Оливия.
- Вероятно.
- За кого са работели тогава? За човек от Швеция, нали?
- Да.
- Сега пак ще каже „Джаки Берилунд“.
Стилтон обаче се подсмихна при тези думи. Вече уважаваше достатъчно Оливия. Той се изправи и погледна към Абас.
- Може ли да...
- Леглото вече е готово.
- Благодаря.
Оливия изтълкува диалога така: „Стилтон ще пренощува в апартамента на Абас“.
Вече нямаше каравана на разположение.
Осъществи се третият - бедственият - сценарий. Мете отиде право в полицейската централа. Влезе през стъклената врата и изчезна вътре със синия найлонов плик. К. Седович докладва на Бертил Магнусон.
Няколко минути Бертил обмисляше дали да не избяга. Да напусне страната. Като Нилс Венд. Бързо обаче зачеркна идеята. Нямаше да се получи, знаеше.