И знаеше докъде опира всичко.
Въпрос на време.
Паркира ягуара пред къщата и излезе на терасата. Седна и запали пурета. Лятната нощ беше ясна и мека. Водата сияеше. От Бокхолмен долитаха пеещи гласове. Лин беше някъде в съседния квартал. На „безинтересна женска вечеря“, както се изразяваше тя. С група изоставени домакини, посветили се на благотворителност и кулинарни партита. Почти нищо не я свързваше с тези жени. С изключение на адреса. Но понеже Бертил я бе предупредил, че ще има бизнес срещи и вероятно ще закъснее, тя отиде на вечерята.
Наконтена.
И красива.
На терасата Бертил се замисли за нея. Как ще реагира тя. За очите й. Как ще го погледне и как той ще понесе унижението. После се замисли за причината за всичко това. За хората от Националния криминален отдел, които в момента слушат как той признава съучастничество в убийство. Не просто съучастничество. Той го беше организирал.
Бертил Магнусон.
Но имаше ли избор?
Съществуването на компанията беше заложено на карта!
И той избра различен път от онзи, който Нилс Венд предлагаше.
Катастрофално погрешен път, оказа се. Сега.
Докато изваждаше неотворена бутилка уиски от бара, Бертил видя всички възможни вестникарски заглавия и чу всеки развълнуван въпрос на журналистите от цял свят. И разбра, че няма отговори.
Нито един.
Беше прикован към убийството.
Приглушената светлина докосваше едва-едва тънката бяла ръка над завивките. Буквите върху нея - ДБ - бяха почти изтрити. Аке лежеше в безсъзнание, упоен и от тялото му излизаха тръбички. Увете седеше на стол до него и плачеше тихо. Плачеше за всичко, което се бе объркало; всичко, което се объркваше през цялото време и през целия й живот. Не можеше да се грижи дори за детето си. За малкия Аке. Сега той лежеше тук, болеше го и тя не можеше да направи нищо. Не знаеше дори как да го утеши. Не знаеше нищо. Защо беше стигнала дотук? Не можеше да вини единствено Джаки. Тя все пак беше свободна да избира и сама бе вземала решенията си. Докъде обаче се простираше свободата й? Отначало, след като я изхвърлиха от „Червено кадифе“, получи малко пари от социалната служба. Не й се полагаше обезщетение за безработица, защото не беше плащала данъци през годините. Не фигурираше в системата. После си намери работа като чистачка. Но не й харесваше и не й спореше. Не след дълго се върна към това, което знаеше, че умее.
Да продава секс.
Беше поостаряла обаче и не толкова желана - дори на този пазар. А и не искаше да води клиенти в апартамента си заради Аке. Значи оставаше улицата.
Улицата: задни седалки на автомобили, градини и гаражи.
Дъното на скалата.
Тя погледна към Аке. Към мътната светлина. Вслуша се в тихото съскане на тръбите. О, де да имаше баща, помисли си. Истински баща, който може да помага. Но нямаш. Баща ти не знае за теб.
Увете преглътна буцата, заседнала в гърлото й, и чу как вратата зад нея изскърцва. Обърна се и видя Норката да наднича през пролуката с футболна топка в ръка. Увете стана и отиде до него.
- Да излезем - прошепна му.
Поведе го по коридора. Пушеше й се и бе открила стъклена врата към малък балкон. Запали цигара и погледна футболната топка.
- Има автограф от Златан.
Норката й показа подпис, който с известна добронамереност би могъл да се възприеме за автентичен. Увете се усмихна и потупа Норката по ръката.
- Благодаря ти. Малцина биха се загрижили... Знаеш как е...
Норката знаеше. Ако си там, където е Ветан, по принуда потискаш всичко, за да оцелееш. Не остава място да се грижиш за другите.
- Приключвам - каза Увете.
- С кое?
- Улицата.
Норката я погледна и видя, че наистина е решила.
Тук и сега.
В другия край на коридора стояха лекар и двама полицаи. Те отговаряха за разследването на нападенията срещу бездомници. Криминолозите току-що им бяха съобщили - няма следи от тяло в опожарената каравана. Стилтон поне е жив, помисли си Форш. Получи новината с известно облекчение и това го изненада. Сега искаха да говорят с Аке Андершон. Стилтон бе споменал името му във връзка с битките в клетка и побоя, който му бяха нанесли. Искаха да открият нещо, което да ги насочи към извършителите. Възможно бе дори да са същите, убили Вера Ларшон и заснели видеозаписите в „Трашкик“.
- Не мисля, че е в състояние да говори - каза лекарят.
Наистина не беше. Клинга седна на стола на Увете до леглото. Форш застана от другата страна. Аке лежеше със затворени очи.
- Аке!
Клинга пробва. Аке не реагира. Форш погледна към лекаря и посочи с пръст ръба на леглото. Лекарят кимна. Форш седна внимателно и погледна към Аке. Пребити северняци и убити клошари - не, те не влизаха в периметъра на съчувствието му, но това тук беше различно. Момченце. Пребито до смърт и изхвърлено в контейнер за боклук. Форш осъзна, че е сложил длан върху завивката над крака на Аке. Клинга погледна към дланта му.