Ключ, който той извади несръчно от една от красивите перлени кутийки на Лин в скрина в антрето. После отвори личния си сейф.
Мете Улсетер и екипът й седяха в работния кабинет в Националния криминален отдел. Стая, където в момента въздухът можеше да се среже с нож. Две жени и трима мъже се бяха втренчили в касетофон със стара касета. Току-що бяха изслушали записания разговор за трети път.
- Това е гласът на Магнусон.
- Несъмнено.
- Кой е другият?
- Нилс Венд според писмото му.
Мете погледна към дъската на стената. Снимките от местопрестъплението в Кершон. Снимката на трупа на Нилс Венд. Картите на Коста Рика и Нордкостер и много други материали.
- Сега знаем защо Нилс Венд се е обаждал на Магнусон.
- Изнудване вероятно.
- Шантажирал го е със записа.
- Където Магнусон признава, че е поръчал убийство.
- Въпросът е какво е искал Венд.
- Пари?
- Може би. В писмото, което е написал в Мал Паис, споменава, че отива на Нордкостер да търси пари, скрити там...
- И понеже е напуснал острова с празен куфар, явно не е открил парите. Нали?
- Да.
- Но парите не са единственият възможен мотив - вметна Босе Тюрен, младият остър ум.
- Да.
- Дали е отмъщавал за нещо друго?
- Само Бертил Магнусон може да отговори на този въпрос.
Мете стана и даде заповед веднага да арестуват Бертил Магнусон.
В кулата „Седергрен“ беше много тъмно, тихо и страховито за обикновен човек. Или за човек в нормално състояние. Бертил Магнусон не беше в нормално състояние. Той държеше малък фенер и се изкачваше нагоре. Към върха на сградата, където се намираше стаята с голи тухлени стени и само две тесни прозорчета към света.
Свят, който съвсем доскоро му бе принадлежал.
Той беше мъжът, който добиваше колтанова руда и снабдяваше света на електрониката с танталит. С основния градивен елемент на техническата революция.
Бертил Магнусон.
Сега уличен в убийство.
Но Бертил не мислеше за това, докато изкачваше тясното каменно стълбище с помощта на фенерчето си. Подпираше се от време на време на тухлените стени. Беше много пиян.
И пак мислеше за Лин.
За срама.
Как ще я погледне в очите и ще каже:
- Вярно е. Всяка дума от записа е вярна.
Не можеше да го направи.
Когато най-после се добра до върха на кулата, беше отвъд всякакви физически усещания. Неприятната влага и мракът изобщо не го обезпокоиха. Пипнешком стигна до най-близкото прозорче, извади сивия си пистолет от джоба и лапна дулото. После погледна навън и надолу.
Може би не биваше да го прави.
Далеч под него, точно срещу мястото, където беше застанал, Лин излезе на голямата тераса. Бертил видя красивата й рокля. Косата й падаше прелестно над раменете. Изящната й ръка се протегна и вдигна почти празната бутилка с уиски. Тя извърна леко глава и я вдигна, стъписана.
Погледна към кулата „Седергрен“.
Очите им се срещнаха - ако е възможно очи да се срещнат толкова отдалеч - в опит да се досегнат.
Мете и екипът й пристигнаха с висока скорост на адреса. Всички слязоха и тръгнаха към къщата на Магнусон, където светеше. Понеже никой не отвори въпреки упоритото натискане на звънеца, те заобиколиха отзад и се качиха на терасата. Вратата зееше. Празна бутилка лежеше на пода.
Мете се огледа.
Не знаеше колко дълго е седяла там. Времето бе изгубило всякакъв смисъл. Седеше във вишневочервената си рокля с окървавената глава на съпруга си в скута. Частици от мозъка му бяха полепнали по отсрещната стена.
Първият шок, когато чу изстрела и видя лицето на Бертил да изчезва зад прозореца, я тласна към кулата.
Вторият шок, когато стигна до върха и го видя, също бе поотшумял.
Сега тя приличаше на статуя - в друго състояние на предела към скръбта. Съпругът й се бе застрелял. Беше мъртъв. Пръстите й докоснаха леко късата коса на Бертил. Сълзите й закапаха по тъмното му сако. Подръпна синята му риза с бяла яка. До самия край, помисли си тя. Вдигна глава и погледна през прозорчето - надолу, към къщата им. Полицейски коли на алеята? Непознати на терасата? Какво правят там тези фигури в тъмни дрехи? На тяхната тераса. Видя едра жена да изважда мобилен телефон. Внезапно телефонът на Бертил иззвъня - в сакото му върху скута й. Тя бръкна в джоба и го извади. Странен предмет в дланта й, който звъни. Натисна зеления бутон, чу въпроса и отговори:
- В кулата сме.
Мете и екипът й стигнаха бързо до върха на сградата. И също толкова бързо установиха, че Бертил Магнусон е мъртъв, а съпругата му - в дълбок шок. Беше възможно, разбира се, тя да е застреляла Магнусон. С оглед на всички обстоятелства обаче не изглеждаше особено вероятно. Както и с оглед на ситуацията в кулата.