Тя беше чисто и просто трагична.
Мете погледна към Магнусонови. Нямаше навик да се разчувства при вида на престъпления и наказания. Изпита съчувствие единствено към съпругата. Не изпита нищо към Бертил Магнусон.
Освен мимолетно разочарование.
В качеството си на полицай.
Съчувствието към Лин Магнусон обаче я подтикна да обясни. Малко по-късно. В къщата. Дадоха седативи на Лин и тя ги попита какво се е случило. Защо са дошли и има ли връзка със смъртта на съпруга й. Мете й разказа част от историята. Възможно най-щадяща версия. Вярваше, че истината е най-добрият лек, макар да боли, когато ти я поднасят. Лин не разбра всичко, а и никой не очакваше да разбере. Самата Мете не разбираше напълно. Все още. Записът обаче съдържаше известно обяснение за самоубийството на съпруга й.
Разговорът разобличаваше убийство.
20.
Медиите разпространиха бързо новината за самоубийството на Бертил Магнусон. Включително онлайн.
Сред първите коментатори се оказа Ерик Гранден. Той изрази в Туитър яростното си възмущение от лова на вещици през последните седмици, чиято жертва бе станал Бертил Магнусон. Една от най-срамните кампании в съвременната шведска история. За да открие еквивалент, трябвало да се върне далеч назад към позорния линч на невинния благородник Аксел вон Фершен в Стокхолм през 1810 година. „Хората, които го оплюваха, носят тежка вина на плещите си! Те дръпнаха спусъка на пистолета!“
Час след избухването му се обадиха от управителния съвет на партията и го извикаха на среща.
- Сега?
- Да.
Гранден тръгна бързо към партийната централа. Изпитваше смесени чувства. От една страна, самоубийството на Бертил. Съчувстваше на Лин. Напомни си да й се обади. От друга страна, се вълнуваше от предстоящата среща. Беше сигурен, че ще обсъждат бъдещия му висок пост в Европа. Защо иначе ще го викат толкова спешно? Е, раздразни се малко, че не му оставят време да отиде на фризьор.
Пресата, разбира се, щеше да присъства, за да отрази събитието.
Мете седеше в кабинета си. Не след дълго щеше да анализира всички материали с екипа си. Самоубийството на Магнусон бе променило плана на играта. Беше усложнило нещата. И двамата участници в записания разговор бяха мъртви. Шансът да докажат кой е убил Нилс Венд бе намалял значително.
Убиецът вероятно също бе умрял.
Разполагаха с косвени доказателства. Пожелателни заключения, би казал мастит адвокат на пресата.
Ето защо засега Мете остави настрани убийството на Венд и прочете разпечатките на компютърните файлове от лаптопа на Джаки Берилунд. Единият съдържаше нещо като индекс. Регистър на клиентите. Миш-маш от купувачи на секс, известни и неизвестни. Някои имена обаче я накараха да реагира.
Особено едно.
Гранден седна до кръглата маса. По принцип управителният съвет се състоеше от осемнайсетина души. В момента се бе събрала по-малобройна група. Познаваше ги добре. На някои от тях лично бе проправил път в политиката, с други бе принуден да се примирява.
Такива бяха правилата на играта. На политическата игра.
Сипа си вода от гарафата пред себе си - блудкава. Зачака някой да поеме инициативата. Размърдваха се бавно. Той обходи с очи лицата около масата. Никой не срещна погледа му.
- Исторически момент за всички нас - подхвана той. - Не само за мен.
И издаде леко долната си устна - обичайната несъзнателна мимика. Хората край масата го погледнаха.
- Трагичен за Магнусон.
- Ужасен - каза Гранден. - Трябва да се изправим срещу стадния инстинкт. В състояние е да унищожи всекиго.
- Да.
Един от мъжете се приведе към малка музикална уредба върху масата. Задържа показалец, преди да я включи.
- Получихме го преди малко.
Мъжът гледаше право към Гранден, който прокарваше пръсти през косата си и се питаше дали е щръкнала и изглежда смешно, както често се случваше при насрещен вятър.
- Добре.
Мъжът натисна бутона и записаният разговор започна. Гранден веднага позна гласовете. Двама от мускетарите. Той самият беше третият.
- Ян Нюстрьом е открит в колата си в езеро. Мъртъв.
- Да. Чух.
- И?
- Какво да ти кажа?
- Знам, че си готов да стигнеш далеч, Бертил, но убийство?