- Никой не може да ни свърже с това.
- Но ние знаем.
- Не знаем нищо... ако не искаме да знаем. Защо си толкова възмутен?
- Защото е убит невинен човек!
- Това е твоето тълкуване.
- А какво е твоето?
- Разреших проблем.
След като изслуша разговора дотук, Гранден осъзна, че срещата не засяга изстрелването му на висок пост в Европа и в скута на Саркози и Меркел. Опита се да спечели време.
- Ще върнеш ли малко?
Мъжът натисна бутоните. Разговорът започна отново. Гранден слушаше съсредоточено.
- Това е твоето тълкуване.
- А какво е твоето?
- Разреших проблем.
- Като уби журналист?
- Като спрях разпространяването на недостоверни идиотщини за нас.
- Кой го уби?
- Не знам.
- Просто се обади по телефона?
- Да.
- Ало, обажда се Бертил Магнусон, искам Ян Нюстрьом да изчезне от пейзажа. Нещо такова?
- Нещо такова.
- И после го убиха.
- Загина в автомобилен инцидент.
- Колко плати?
- Петдесет хиляди.
- Толкова ли струва едно убийство в Заир?
- Да.
Мъжът изключи уредбата и погледна към значително поуспокоения Гранден. Охладителят за вода бълбукаше тихо в мизансцена. Някой си драскаше в тефтерчето.
- Журналистът Ян Нюстрьом е убит на 23 август 1984 година в Заир. Както току-що чухме, убийството е поръчано от Бертил Магнусон, управителен директор на „Магнусон Венд Майнинг“. По онова време ти си бил в борда на компанията.
- Вярно е.
Издаде пак долната си устна.
- Какво знаеше за това?
- За убийството?
- Да.
- Нищо. Помня обаче, че след убийството Нилс Венд ми се обади. Каза ми, че в офиса им в Киншаса дошъл журналист с много сериозен репортаж за проект на компанията и настоял за коментар.
- Получил ли го е?
- Магнусон и Венд му обещали коментар на другата сутрин, но той не се появил.
- Защото са го убили.
- Очевидно.
Гранден погледна към музикалната уредба.
- Каза ли Венд нещо друго? попита мъжът.
- Спомена неочаквано, че в репортажа на журналиста имало много верни неща. Лично на него му било писнало от похватите на Магнусон и смятал да се оттегли.
- От „Магнусон Венд Майнинг“?
-Да. Щял да напусне компанията и да изчезне. „Ще мина в неизвестност“, както се изрази. Първо обаче щял да си подготви застраховка „Живот“.
Мъжът посочи към уредбата.
- Скрил с касетофон и е накарал Бертил Магнусон да признае, че е поръчал убийство.
- Очевидно.
Гранден премълча следващото телефонно обаждане, което беше получил. От Бертил Магнусон, на другия ден. Бертил му обясни, че Венд е изчезнал и от сметката за „странични разходи“ липсват два милиона. Сметка, която Гранден знаеше, че е невидима за счетоводителите и се използваше за купуване на услуги от безскрупулни персони, когато възникнеха проблеми.
Ян Нюстрьом явно беше станал такъв проблем.
- Откъде взехте записа? - попита сега той.
- Мете Улсетер. От Националния криминален отдел. Чула за приноса ти в Туитър тази сутрин и решила да ни предостави възможност да чуем това и да говорим с теб, преди да стигне до медиите.
Гранден кимна. Обходи бавно с очи масата. Никой не срещна погледа му. Изправи се и попита:
- Неудобен ли съм?
Вече знаеше отговора.
Висок политически пост в Европа? Щеше да забрави за него след петното, което му бе лепнала близостта с Бертил Магнусон. Лична и делова. Освен това бе участвал в борда на компанията по време на убийството.
Гранден излезе от партийната централа с дълги крачки и тръгна към Стария град. Разбираше, че политическата му кариера е унищожена. Скоро хрътките щяха да го погнат по петите. Нямаше да го оставят да избяга. Него, човекът, живял толкова дълго с безупречна биография и арогантни отзиви в Туитър. Жив щяха да го одерат. Изобщо не се съмняваше.
Залута се напосоки из тесните улички. Косата му щръкна от топлия вятър. Вървеше леко приведен напред, облечен в елегантен син костюм, самотно призрачно плашило. Историческите сгради се надвесваха над високото му, кльощаво тяло.
Дните му в Туитър бяха приключили.
Внезапно се озова пред фризьорски салон на Кьопмангатан - личния му коафьор. Влезе и кимна към стола, където коафьорът втриваше балсам в черната коса на позадрямал мъж.
- Здрасти, Ерик. Не си записвал час, нали? - каза коафьорът.