При положение че Магнусон не бе облизал пощенската марка.
Стилтон предполагаше, че са го проследили. От „Сьодерхаларна“ и по целия път до караваната, която бяха подпалили. Предполагаше, че са същите хора, пребили Аке. Вероятно го бяха видели да разговаря с него и Норката във Флемингсбери. Предполагаше и още нещо - те сигурно смятаха, че е загинал в пожара. Зърнеха ли го отново, духовете щяха сериозно да се разбунят.
Пътьом Стилтон се отби в офиса на издателството и купи купчина списания. Всички го питаха за караваната. Получи няколко топли прегръдки.
Сега стоеше отново пред „Сьодерхаларна“ и продаваше „Местоположение Стокхолм“.
Беше нащрек.
За всички пазаруващи, които влизаха или излизаха от търговския център, той изглеждаше както обикновено. Като бездомен продавач на списания. Застанал на същото място, където напоследък е заставал няколко пъти.
Те нямаха представа.
Когато започна да вали силно и загромолиха гръмотевици, Стилтон си тръгна.
Буреносните облаци бяха смрачили небето и над покривите просветваха мълнии. Мокри до кости, Лиам и Исе стигнаха до парка „Лила Блектори“. В парка имаше много храсти и дървета, зад които да се скрият. Освен това носеха тъмните си якета с качулки.
- Ето! - прошепна Исе и посочи към пейка до дърво с особено дебел ствол.
Висок слабоват мъж седеше на пейката и държеше кутийка бира. Дъждът плющеше по приведения му гръб.
- Той е, мамка му!
Лиам и Исе се спогледаха. Все още бяха изумени. Видяха Стилтон пред „Сьодерхаларна“ и не повярваха на очите си. Как се беше спасило копелето от пожара? Исе извади къса бейзболна бухалка. Почти не се забелязваше в сумрака. Лиам я погледна. Знаеше на какво е способен Исе, когато пружината се пренавие. Двамата се прокраднаха предпазливо към пейката и се озърнаха. Паркът, разбира се, пустееше. Никой с всичкия си не би излязъл в такова време.
С изключение на развалината, седнала на пейката.
Мислите на Стилтон блуждаеха. Самотата и обстановката му напомняха за Вера. За гласа й и как един ден се бяха любили - точно преди да я пребият до смърт. Отчаян спомен.
После ги забеляза с крайчеца на окото си.
Бяха току до пейката. И единият държеше бейзболна бухалка.
Страхливци, помисли си той. Двама срещу един. И пак им трябва това. Прииска му се да бе започнал да изкачва стълбите преди шест години или шестте години изобщо да не са се случвали. Но ги имаше. Той все още беше сянка на предишното си аз.
Вдигна глава.
- Здрасти? Искате ли глътка?
Вдигна бирата. Исе замахна леко с бухалката и перна кутийката. Тя отлетя и Стилтон проследи с поглед как се приземи на няколко метра по-настрани.
- Хоумрън - каза той и се усмихна. - Сигурно си...
- Млък!
- Съжалявам...
- Подпалихме проклетата ти каравана. Какво правиш тук, мамка му?
- Пия бира.
- Тъпак! Не чаткаш ли? Главата ти ли искаш да размажем?
- Както на Вера?
- Коя Вера? Кучката в караваната? Твоята кучка ли беше?
Исе се разсмя гръмогласно и погледна към Лиам.
- Чу ли? Размазали сме неговата кучка!
Лиам се подсмихна и извади мобилния си телефон. Стилтон го видя как включва камерата. Готвеха се. Поколеба се как да действа.
Фронтална атака.
- Знаете ли, че сте миризливи лайна? - попита неочаквано.
Исе се втренчи в него. Не повярва на ушите си. Как смее пияндето? Лиам погледна към Исе. Пружината скоро щеше да изскочи.
- Трябва да ви заключат доживот и да ви хранят с кучешки лайна.
Пружината изскочи. С крясък Исе вдигна бейзболната бухалка над рамото си и замахна диво. Към главата на Стилтон.
Бухалката не стигна дотам. Преди да преполови пътя, Исе получи нож над лакътя. Дори не видя откъде дойде, а Лиам не видя втория нож. Усети обаче как минава през ръката му и мобилният му телефон описа висока дъга над пейката.
Стилтон скочи на крака и грабна бейзболната бухалка. Исе пищеше, втренчен в ножа, забит дълбоко над лакътя му. Дъждът обливаше лицето му. Стилтон се разяри. Почувства как ужасната смърт на Вера се вселява в дървената бухалка. Замахна настрани и се прицели в главата на Исе. Причерня му. Стисна бухалката с две ръце и се подготви за удар с цялата тежест на тялото си. По гърлото на Исе.
-Том!
Викът прониза чернилката в ума му - достатъчно, за да възпре удара. Стилтон се обърна. Абас излезе иззад дебело дърво.
- Остави я - каза той.