Стилтон се втренчи в него.
- Том.
Стилтон отпусна леко бейзболната бухалка. Внезапно забеляза, че Лиам се опитва да побегне. Настигна го с две бързи крачки и го халоса зад коляното. Лиам се строполи на земята. Абас приближи до Стилтон и хвана бухалката.
- Има по-добър начин - каза той.
Стилтон се поколеба. Погледна към Абас и си пое дъх. След няколко секунди пусна бухалката. Абас я запрати в храстите. Стилтон сведе глава. Осъзна колко близо е бил. Как ужасът в каменното подземие и всичко друго едва не го е тласнало да прекрачи невъзвратимо границата.
- Ще ми помогнеш ли?
Стилтон се обърна. Абас бе извадил ножа от бицепса на Исе и го бе довлякъл до мократа пейка. Стилтон сграбчи ужасения Лиам, вдигна го от земята и го хвърли на пейката до Исе.
- Какво ще правим сега? - попита Абас.
- Ще ги съблечем.
Наложи се Стилтон да се заеме собственоръчно. Абас се захвана да бърше грижливо окървавените ножове. Лиам и Исе го наблюдаваха паникьосани.
- Ставайте!
Стилтон дръпна Исе. Лиам се изправи сам. Стилтон им смъкна дрехите възможно най-бързо. После ги блъсна пак върху пейката. Абас застана пред тях с мобилния си телефон. Включи камерата и я заслони с длан от дъжда.
- Така... - каза той. - Сега ще си поговорим.
Яне Клинга получи кратко, но много драматично съобщение: „Мобилните убийци седят на пейка в парка „Лила Блекторн“. Самопризнанията им са в „Трашкик“.
Не позна номера.
Клинга, вероятно предположил кой е изпратил съобщението, пристигна в парка с цялата бързина, на която бяха способни гумите му. С трима полицаи. Откриха двама голи, мокри до кости младежи, завързани за дървена пейка. Окървавени развалини.
Час по-късно в стая в полицейската централа Клинга седеше с шефа си Рюне Форш и с целия екип, разследващ посегателствата срещу бездомници. Докато с прищракване си проправяше път до „Трашкик“, почти подушваше очакването във въздуха. В сайта откри току-що публикуван видеозапис. Двама младежи седяха голи на пейка в парка и с разширени от ужас очи разказваха как са убили старата вещица в караваната и някакъв тип в парка край доковете във Верта; как по-късно са подпалили караваната и какви други бездомници са нападали.
Най-подробно.
Рюне Форш се изправи рязко. Беше вбесен. Отчасти защото му бяха поднесли престъпниците, които се опитваше да открие. Отчасти защото нямаше начин да определят самоличността на хората, заснели записа и организирали целия спектакъл.
И вероятно най-вече защото татуировките на младежите се виждаха съвсем ясно - буквите ДБ с кръг около тях.
Точно както беше казал Стилтон.
Първо се отби при Рони Редльос и му се извини за изгорялото черно сако. Рони му връчи нова книга. После издири Арво Перт, който дремеше в спален чувал под пейка в парка край гара „Сьодра“. Перт беше подгизнал не по-малко от спалния чувал. След още един час двамата откриха Мюриел няколко секунди преди да си инжектира спасителна капсула в гараж за велосипеди.
Сега тримата седяха в коридор в клиника за първа помощ.
- Вече може да влезете.
Тримата тръгнаха към стаята, която медицинската сестра им бе посочила. Вратата беше отворена и Бенсеман лежеше на леглото до стената. Физически съсипан, но поне жив. Бяха му дали стая в клиниката. Не съвсем по правилата, но е трудно да изпратиш смазан бездомник да се възстановява „вкъщи“ в някой склад за боклук.
- Пипнахме ги - каза Стилтон.
- Благодаря, Йеле - отвърна Бенсеман.
Мюриел улови ръката му. Перт си избърса очите. Лесно се просълзяваше. Стилтон подаде книга на Бенсеман.
- Пътьом се отбих при Рони Редльос. Заръча ми да ти дам това.
Бенсеман взе книгата и се усмихна. Роман от Акбар дел Пиомбо. Абсолютно налудничаво описание на монахини и наточени мъже.
- Каква е книгата? - поинтересува се Мюриел.
- От онзи вид отдушници, които авторите не могат да подпишат с истинското си име. Акбар дел Пиомбо е псевдоним на Уилям С. Бъроуз.
Никой около леглото не знаеше кой е този писател, но щом Бенсеман бе доволен, те също бяха доволни.
Мете стоеше до дъската в следователската стая. Хората от екипа й си събираха материалите. Разследването на убийството на Нилс Венд беше стигнало до мъртва точка. Лиса Хедквист приближи до нея.
- Какво се замисли?
Мете се взираше в снимките на трупа на Нилс Венд. В голото тяло. В голямото и ясно различимо рождено петно върху лявото му бедро.
- Това рождено петно на бедрото...
Тя свали снимката от дъската.
Оливия бе посветила деня на практични неща. Разтребване, прахосмукачка. Разговор с Лени, която щяла да ходи на фестивала „Мир и любов“ без Якоб.