- Защо?
- Е, бившата му внезапно се върна в картината.
- О! Жалко...
- Не разбирам какво намира в нея. Дала му е единствено въшки.
- Гадно!
- Да, нали?
- Сама ли ще отидеш тогава?
- Не. С Ерик.
- Ерик? Приятелят на Якоб?
- Да? Защо не? Нали не излизаш с него?
- Не, не. Но мислех, че Лоло...
- О, тя го заряза. Вчера замина за Родос. Поддържай връзка, Ливия, пропускаш всичко!
- Ще се постарая, обещавам!
- Е, аз ще си събирам багажа и ще тичам към гарата. Ще ти се обаждам! Обичам те!
- И аз!
После слезе в пералнята. Няколко часа, за да изпере всичко. Когато изпразваше джобовете на дрехите за последната порция, внезапно откри найлоново пликче. Обецата! Съвсем беше забравила за нея! Уликата от Нордкостер, която Стилтон й даде. Отвори пликчето и я огледа. В бутика на Джаки ли бе видяла подобна? Сигурно, къде другаде? Сложи я до лаптопа си, доста развълнувана, и отвори уебсайта на бутика. В „продукти“ откри много джунджурии. Включително обеци. Но не приличаха никак на обецата до нея. Нищо чудно, помисли си тя. Обецата от Нордкостер е на поне двайсет и три години. Дали все пак я е видяла другаде? В друг магазин? Или на нечие ухо? Или в нечия къща?
Изведнъж си спомни!
Определено не беше в бутика на Джаки.
Стилтон вървеше по Ванадисвеген. Буреносните облаци се бяха разнесли и сега ръмеше съвсем леко. Отиваше в апартамента на Абас. Още една нощ щеше да спи там. После ще види. Не се чувстваше удобно така. Абас нямаше нищо против, разбира се. Проблемът не беше Абас. А той. Искаше да е сам. Знаеше, че сънува ужасни кошмари и писъците винаги дебнат зад кулисите. Абас не биваше да ги чува.
След срещата с младежите в парка двамата бяха поели в различни посоки. Първо обаче Абас се поинтересува как Стилтон е разбрал, че ще се появят там.
- Забелязах, че ме проследиха от „Сьодерхаларна“, и ти се обадих.
- Но нали нямаш мобилен!
- Има магазинчета с телефони.
После се разделиха. Абас отиде да пусне записа в „Трашкик“ - бяха получили паролите за сайта. Стилтон - да си купи мобилен телефон. Който вече бе в джоба му. Платен от Абас. Внезапно чу странно подсвиркване съвсем наблизо. Огледа се. Нямаше никого. Второ подсвиркване. Стилтон извади новия мобилен телефон от джоба си. Рингтонът бе настроен на „парен локомотив“.
Вдигна.
- Обажда се Оливия! Знам къде видях обецата!
След няколко минути Стилтон както обикновено осъзна, че Оливия трябва да се обади на Мете.
- Сега ли? Късно е...
- Детективите работят денонощно. Още ли не си разбрала?
Той прекъсна връзката.
Мете не работеше денонощно. Работеше с пълна пара, когато работеше, и после прехвърляше отговорността. Това устройваше всички. Когато Оливия й се обади, тя пътуваше към къщи. След доста извънредни часове. По време на разговора усня поне да стигне до входната врата, но веднага се обърна. Информацията на Оливия за обецата внезапно бе подредила мозайката. След двайсет и шест години.
Предстояха още извънредни часове.
Мете се върна бързо в кабинета си в полицейската централа. Отвори голям шкаф и извади кашон с надпис „Нилс Венд 1984“. Не обичаше да хвърля стари неща. Рано или късно влизаха в полза. Тя отвори кашона и изрови куп туристически снимки. Смъкна щорите, включи настолната лампа върху бюрото, седна и отвори чекмедже. Най-отпред имаше лупа. Взе я. Върху бюрото пред нея лежеше снимката на Венд от криминалната лаборатория. Мете вдигна една от туристическите снимки и я разгледа под лупата. Беше заснета през 1985 година от разстояние и беше малко размазана. Снимката показваше мъж по къси панталони. Лицето изглеждаше замъглено, но рожденото петно на лявото бедро се виждаше ясно. Мете погледна към снимката на трупа на Венд. Към рожденото петно на лявото бедро. Виждаше се ясно и тук. Същото петно като на туристическата снимка. Мъжът на снимката беше Нилс Венд.
Мете се облегна назад.
През осемдесетте известно време отговаряше за издирването на Нилс Венд. Тогава с нея се бяха свързали двама шведи, летували в Плая дел Кармен в Мексико. На снимките от екскурзията забелязали мъж, случайно попаднал в кадър. Предположили, че може би е изчезналият при неизяснени обстоятелства бизнесмен.
Не успяха да потвърдят информацията. Че мъжът е Нилс Венд.
Странно, помисли си Мете. Погледна към двете снимки пред нея. Трудно е да не забележиш рожденото петно.
Час по-късно се събраха. Тримата: Мете, Стилтон и Оливия. Късно през нощта. Мете ги посрещна пред входа и ги преведе през необходимите пунктове за проверка. Не срещна затруднения. Сега влязоха в кабинета й. Щорите бяха спуснати, настолната лампа върху бюрото - включена. Оливия си спомни стаята. Беше идвала тук... Кога? Преди цяла вечност. Всъщност бяха само няколко седмици. Мете посочи двата стола пред бюрото. Стилтон и Оливия седнаха. Мете заобиколи бюрото и се настани зад него. Погледна към посетителите си. Бивш главен инспектор, в момента бездомен, и леко кривогледа студентка в Полицейския колеж. Надяваше се Оскар Молин да не работи до късно.