- Искате ли нещо? - попита тя.
- Име - каза Стилтон.
- Ева Хансон.
- Коя е тя? - попита Оливия.
- Живяла е с Нилс Венд през осемдесетте. Имали са лятна вила на Нордкостер. Сега се казва Ева Карлсен.
- Какво!
Оливия почти скочи от стола.
- Ева Карлсен е живяла с Нилс Венд?
- Да. Как се свърза с нея?
- Търсех информация за студентския проект.
- И видя снимката в дома й?
- Да.
- С обецата?
- Да.
- Кога?
- Преди десет-дванайсет дни.
- Защо беше там?
- За да взема папка от нея.
Стилтон се подсмихна на себе си. Имаше чувството, че присъства на разпит. Харесваше му. Обичаше да наблюдава Мете в най-добрата й форма.
- Как разбра, че е била на Нордкостер по време на убийството?
- Тя ми каза.
- В каква връзка?
- Ами... срещнахме се на Скепсхолмен и...
- Колко сте близки?
- Никак.
- Но си била в дома й?
- Да.
Какво е това, помисли си Оливия. Разпитва ли ме, да му се не види? Нали аз й казах за обецата! Мете обаче продължи:
- Имаше ли нещо друго освен обецата, което ти направи впечатление в дома й?
- Не.
- Какво правихте?
- Пихме кафе, тя ми разказа, че е разведена, и за брат си, който умрял от свръхдоза. После говорихме за...
- Как се казва? Стилтон се намеси неочаквано.
- Кой? - обърка се Оливия.
- Братът. Който умрял от свръхдоза.
- Сверкер, мисля. Защо питаш?
- Защото в разследването имаше двама наркомани. На Нордкостер...
- Били са в бунгалото й!
Оливия пак подскочи на стола.
- Чие бунгало? - попита Мете.
- На Бети Нордеман! Изгонила ги, защото били дрогирани! Но според нея напуснали острова ден преди убийството.
- Разпитвах единия - каза Стилтон. - Твърдеше същото. Избягали преди убийството. Откраднали лодка и отплавали.
- Провери ли информацията за лодката? - попита Мете.
- Да. Откраднали я през нощта преди убийството. Била на летовничка.
- Коя?
- Не помня.
- Възможно ли е да е била на Ева Хансон?
- Възможно е.
Стилтон внезапно се изправи и заснова из стаята. Чудесно, помисли си Мете. Помнеше отлично как колегите му от Националния криминален отдел го наричаха Полярната мечка. Щом започнеше да кръстосва напред-назад.
Както сега.
- Един от наркоманите в бунгалото вероятно е бил Сверкер - каза Стилтон. - Братът на Ева Хансон.
- Колко души са били в бунгалото? - попита Мете.
- Двама.
- А на брега са били трима - каза Оливия. - Според Уве Гардман.
Замълчаха. Мете сплете пръсти и изпука кокалчетата си в тишината. Стилтон беше застинал. Оливия поглеждаше ту към единия, ту към другия. Мете проговори:
- Възможно е, значи, на брега да са били Ева Хансон, брат й и дрогираният му приятел?
Тримата отново замълчаха. Замислени. Двама от тях знаеха, че предстои дълъг път, преди да успеят да докажат твърдението на Мете. Третият - Оливия - беше студент в Полицейския колеж. Според нея бяха почти на финала.
- Къде са материалите от Нордкостер? - попита Стилтон.
- Вероятно в Гьотеборг- отговори Мете.
- Ще им се обадиш ли да ги питаш как се е казвал наркоманът, когото разпитвах? И чия лодка са откраднали?
- Разбира се, но ще отнеме време.
- По-лесно ще е да попитаме Бети Нордеман - предложи Оливия.
- Защо?
- Каза, че имала регистър на гостите, които посещават бунгалата. Сигурно го пази. Сториха ми се доста подредено семейство.
- Обади се и разбери - отсече Мете.
- Сега ли?
Щом изрече въпроса, погледна към Стилтон. „Детективите работят денонощно.“ Но да събуди възрастна жена по това време?
- Или предпочиташ аз да се обадя? - попита Мете.
- Не, аз ще се обадя.
Оливия извади мобилния си телефон и позвъни на Бети Нордеман.
- Ало. Оливия Рьонинг е.
- Криминалната туристка? - попита Бети.
- Мм... да. Извини ме, че те безпокоя толкова късно, но...
- Организирали сме си състезание по канадска борба.
- Така ли? Къде?
- В клуба.
- Добре, ясно. Исках да те питам нещо. Спомена, че в едно от бунгалата ти имало наркомани. През лятото, когато убили жената на брега? Помниш ли?