- Така ли мислиш? Не е ли прекалено... хм...
- Провокативна?
- Не... прекалено семпла. Знаеш кой ще присъства.
Бертил знаеше. Каймакът на стокхолмското бизнес общество, неколцина титулувани важни клечки, неколцина добре подбрани политици - не на министерско ниво, но почти. Или? Ако му провърви, може би министърът на финансите Борг ще се отбие за малко. Това винаги добавяше блясък. За съжаление Ерик нямаше да успее да дойде. Последният му туит: „Брюксел. Среща с главнокомандващите в Комисията. Надявам се първо да вместя час при фризьор“.
Ерик открай време се грижеше педантично за външния си вид.
- Какво ще кажеш за тази? - попита Лин.
Бертил седна в леглото. Не като отклик на поредната презентация на съпругата му - скъпа рокля, която бе открила в бутика „Уиърд & Уау“ на Сибюлегатан - а защото усети, че се налага.
Трябваше да си изпразни мехура.
Напоследък му създаваше проблеми. Посещаваше тоалетната по-често, отколкото мъж в неговото положение има време. Преди седмица се бе срещнал с професор по геология, който го уплаши почти до смърт. Въпросният мъж му каза как започнал да се изпуска на шейсет и четири.
Бертил бе на шейсет и шест.
- Мисля, че трябва да облечеш нея - отсъди той.
- Наистина ли? Да, може би. Красива е.
- Ти също.
Бертил я целуна леко по бузата. Би й дал много повече от това. Лин изглеждаше изключително привлекателна, като се има предвид, че е подминала петдесетте, и той я обичаше до полуда, но мехурът му го пришпори да излезе от стаята.
Усещаше, че нервите му са изопнати.
Беше голям ден за него в много отношения, и още по-голям за „Магнусон Уърлд Майнинг“. Неговата компания. След като оповестиха новината за наградата, се бе надигнала вълна от критики срещу дейността им в Конго. Нападаха ги от всички страни - вестниците публикуваха негативни статии, имаше и демонстрации. Раздухваха версии за съмнителни методи, експлоатация, погазване на международното право и каквото още им хрумне.
От друга страна, Бертил беше обект на нападки, откакто се помнеше. Винаги те вземат на прицел, ако си швед и се справяш добре в чужбина. А „Магнусон Уърлд Майнинг“ се справяше много добре. Малката компания, която бе основал с колега, се бе превърнала в многонационален конгломерат с клонове из целия свят.
Сега „Магнусон Уърлд Майнинг“ беше голям играч.
Той беше голям играч.
С възмалък мехур.
Оливия се събуди в бунгалото дълго след времето за напускане. Аксел не трепна. Тя се оправда с високата температура, подгизналите дрехи, „цопването“, както го бе нарекъл той. Аксел пак не трепна. Когато започна да обяснява, че обикновено се събужда много рано, той я попита дали иска да остане още една нощ. И тя искаше. По една причина - Аксел. Знаеше обаче, че трябва да се върне вкъщи.
По друга причина - котката.
Наложи се доста дълго да убеждава съседа да се грижи за Елвис. Мъжът - ексцентрик, който работеше в „Пет Саундс“ - най-после се съгласи.
Две нощи.
Три нощи? Никакъв шанс.
- Бих искала, но не мога - каза тя.
- Хареса ли ти островът?
- Много ми хареса. Времето е малко гадно, но бих искала да дойда пак.
- Звучи добре.
Така се изразяват момчетата, които ловят омари, помисли си Оливия, докато вървеше по Бадхусгатан в Стрьомстад, и усети как нещо в гърлото й се подува. Отиваше при бивш полицай. Гунар Вернемюр. Мъжът, който - според Бети Нордеман - бе разпитал глупавата Джаки от Стокхолм. Оливия откри Вернемюр в адресния онлайн регистър Ениро и му се обади, преди да се качи на ферибота от Нордкостер. Той откликна много дружелюбно. Бил пенсионер, нямал нищо против да се срещне с млада студентка от Полицейския колеж. Освен това разбра за по-малко от три секунди от коя Джаки от Стокхолм се интересува Оливия. Веднага я свърза с убийството в Хаслевикарна.
- Казваше се Джаки Берилунд. Помня я много добре.
Точно преди да свърне по Вестра Клевгатан, мобилният й телефон звънна. Оке Густафсон, менторът й. Бил заинтригуван.
- Как върви?
- Случаят с убийството на брега?
- Да. Откри ли Стилтон?
Стилтон? През последните двайсет и четири часа той изобщо не присъстваше в програмата й.
- Не. Но говорих с Вернер Брост от отдела за стари случаи. Каза ми, че Стилтон напуснал полицията по лични причини. Знаеш ли нещо за това?
- Не. Или по-скоро да.
- Не или да?
- Напусна по лични причини.
- Добре. Иначе не съм открила кой знае какво.
Реши да спести островните си преживелици за, по-премислено обобщение на по-късен етап.
Ако изобщо има такъв.