И вишневочервената красавица дръпна настрани видимо разтревожения си съпруг.
- Мехурът? - прошепна тя.
- Какво? О, да.
- Ела.
Точно както се полага на дейна съпруга, когато мъжът й попадне в затруднено положение, тя пое командването и го поведе към недалечната тоалетна, където той се вмъкна като бледа сянка на доскорошното си аз.
Лин остана да чака отвън.
Което вероятно бе щастливо стечение на обстоятелствата - по много проста причина.
Бертил не изпразни мехура си.
Приведе се над гърнето и повърна. Изтънчените сандвичи. Шампанското и препечената му филийка с мармалад за закуска - всичко изригна.
Големият играч се беше смалил.
Пътничката на седалката до нея обясни колко е жалко, че седалките са толкова близо една до друга, като се има предвид как микробите прелитат по въздуха. Оливия се съгласи. Постара се също да извръща глава и да запушва плътно устата и носа си, когато не успяваше да сдържи поредната обилна кихавица. Често не успяваше. Някъде около Линшьопинг пътничката се премести на друга седалка.
Оливия остана на мястото си в Х2000 експрес. Гърдите я боляха, а челото й бе обезпокоително горещо. Цял час бе прекарала вторачена в мобилния си телефон, а после още трийсет минути си бе записвала бележки. Накрая мислите й се върнаха към разговора в Стрьомстад и към Джаки Берилунд. „Плаването не ми е специалитет.“ А какъв тогава е специалитетът ти, Джаки? Да те поръчват на лъскави яхти, за да те чукат норвежци? Докато погребват млада жена в пясъка на петнайсет минути от оргиите ви? Или?
Или какво? Внезапно съвсем различна мисъл изникна в сгорещената глава на Оливия.
Какво знаеше за удавената жена?
Едва сега осъзна колко й е повлиял фактът, че никой не знае нищо. За горката „жертва“. И как това е създало образ на безпомощна млада жена, подложена на зловещо страдание.
Ами ако изобщо не е било така?
Все пак никой не знаеше нищо за жертвата.
Дори името й.
Ами ако и тя е била „наета“? Момиче на повикване.
Но е била бременна!
Овладей се, Оливия, има граници.
Или? В колежа им бяха изнесли лекция за порно сайтовете. Как ги организират, колко е трудно да се проследят... и, да, стана дума и за бременните! Тук-там, не толкова рядко, сред милионите порно филми имало специални сайтове за „нещо по-изчанчено“ и „чукане на бременни жени“.
Спомни си как това й се стори по-отблъскващо от всичко друго. Секс с магарета и динозаври - както и да е, просто звучи абсурдно. Но да купуваш секс с жени в напреднала бременност?
За съжаление имаше пазар и за това.
Ами ако жертвата на брега е била „колежка“ на Джаки? Поръчана точно защото е бременна. И после нещо се е объркало на онази лъскава яхта и е приключило с убийството.
Или пък... трескавото й въображение отново включи на максимални обороти... или пък единият норвежец е бил бащата на детето и тя е отказана аборт? Може би двете с Джаки са правили секс с норвежците и в други случаи, жертвата е забременяла, опитала се е да шантажира норвежеца и накрая всичко се е преобърнало наопаки и са я убили?
В този момент телефонът й звънна.
Беше майка й. Искаше да я покани на вечеря.
- Днес?
- Да. Имаш ли нещо друго предвид?
- Сега съм във влака от Гьотеборг и...
- Кога пристигаш?
- Около пет, после трябва да...
- Не ми звучиш добре? Болна ли си?
- Малко съм...
- Имаш ли температура?
- Може би, не съм...
- Гърлото ти подуто ли е?
- Малко.
За пет секунди тревожните въпроси на майка й върнаха Оливия във времето, когато бе на пет. Беше болна и майка й се тревожеше за нея.
- В колко часа?
- Седем - каза Мария.
Еспланадата на Страндгатан е много красива. Гледана от водата, тя е впечатляваща смесица от стара архитектура край трилентовото шосе. Особено ако вдигнеш очи към покривите - ексцентрични кули, фронтони и червени керемиди.
Какво се крие зад фасадата, е друг въпрос.
Красотата на улицата определено не беше на преден план в ума на Бертил Магнусон, докато вървеше по кея. На безопасно разстояние от всички, наречени Пюге, Мюге и Тюсе. Леко притеснената му съпруга го бе оставила в началото на Страндгатан, след като той твърдо я бе уверил, че вече няма никакъв проблем. Церемонията, кралят и кресливите демонстранти отвън просто му бяха дошли в повече.
- Сега съм добре - каза й.
- Сигурен ли си?
- Да, сигурен съм. Трябва да обмисля договора, който ще подписваме в сряда. Искам да повървя малко.
Беше му навик, когато иска да обмисли нещо, затова Лин го остави и продължи без него.