Бертил крачеше с видимо напрегнато изражение. Веднага бе разбрал кой стои зад записания разговор.
Нилс Венд.
Някога много близък приятел. Мускетар. Един от тримата в Стокхолмския икономически университет, делили и добро, и лошо през шейсетте. Третият беше Ерик Гранден, понастоящем висш функционер в министерството на външните работи. Тримата се виждаха като съвременна версия на героите на Дюма. Имаха дори същия девиз като мускетарите.
Дотам се простираше въображението им.
Бяха убедени обаче, че ще смаят света. Във всеки случай поне част от него.
И успяха.
Гранден стана политически вундеркинд и едва на двайсет и шест оглави младежкото звено на Партията на умерените. Магнусон и Венд основаха „Магнусон Венд Майнинг“ и не след дълго тя се наложи като успешна компания и в Швеция, и в чужбина.
После нещата се пообъркаха.
Не в компанията. Тя се разширяваше - глобално и финансово - и след няколко години акциите й започнаха да се продават на борсата. Обърка се обаче положението с Венд. По-точно отношенията между Бертил и Венд. Те се влошиха. Накрая Венд изчезна от картината. И „Венд“ се превърна в „Уърлд“ - „Магнусон Уърлд Майнинг“.
А сега Венд се беше върнал.
С изключително неприятен разговор между него и Бертил. Макар да нямаше представа, че е бил записан, Бертил веднага разбра какво може да отприщи това. Видеше ли записът бял свят, времето на Бертил Магнусон като голям играч приключваше.
На всяко равнище.
Той погледна нагоре към Гревегатан. Беше отраснал съвсем наблизо, на безупречен адрес. От детската си стая чуваше църковните камбани на „Хедвиг Елеонора“. Беше се родил в семейство на индустриалци. Баща му и чичо му бяха основали компанията. Адолф и Виктор. „Братя Магнусон“. Бяха създали малка, но силна рудодобивна компания, имаха отличен рударски нюх и след малките местни кариери си бяха проправили път и в чужбина. През годините бяха поставили семейната компания на световната карта, осигурявайки на Бертил трамплин към големия бизнес.
Бертил имаше свои идеи. И дръзки цели. Помагаше да управляват семейната компания, но същевременно виждаше, че освен традиционните има и други пазари. От които братята страняха.
Екзотични пазари.
Трудни пазари.
Които изискваха да лавираш и да жонглираш с всякакви деспотични владетели. Хора, с каквито братята никога не биха имали вземане-даване. Но времената се променят и бащите и братята умират. Още щом погребаха Адолф и Виктор, Бертил основа филиал.
С помощта на Нилс Венд.
Изключително талантливият Венд. Един от мускетарите. Гений в областта на проучването и анализирането на руди и пазарни структури. Всичко, в което Бертил не беше толкова добър. Заедно те станаха индустриални пионери в различни части на света - Азия, Австралия. И най-вече Африка. После положението се обърка и Венд изчезна заради нещо изключително неприятно, което Бертил се опитваше да забрави оттогава. Волева амнезия.
Нилс Венд не бе постъпил така.
Очевидно.
Защото именно Нилс му се бе обадил и беше пуснал записания разговор. Нямаше друго възможно обяснение.
Бертил не се съмняваше ни най-малко.
Когато стигна до моста към Юргорден, бе формулирал наум първия си въпрос: каква цел, по дяволите, преследва Венд? И вторият въпрос: още пари? Секунда преди да формулира третия си въпрос - къде е той? - телефонът му звънна отново.
Бертил го задържа пред себе си - по-точно до бедрото си, навсякъде около него се разхождаха хора, често с кучета, такава беше алеята. Натисна бутона за отговор и го притисна до ухото си.
Без да продумва.
Тишина.
- Ало?
Беше Ерик Гранден. Активният туитър, който се надяваше да намери фризьор в Брюксел. Бертил веднага позна гласа му.
- Здравей, Ерик.
- Поздравления за наградата!
- Благодаря.
- Как беше кралят? В добра форма?
- Да.
- Добре, добре. Празнуваш ли сега?
- Не, аз... Ще празнуваме по-късно вечерта. Намери ли фризьор?
- Още не. Онзи, при когото исках да отида, се оказа зает. Странно. Но ми препоръчаха друг салон. Надявам се да ми остане време да се отбия преди сутрешната сесия. Ще ти се обадя през седмицата! Поздрави Лин!
- Благодаря. Доскоро.
Бертил прибра телефона и се замисли за Ерик. Ерик Гранден. Третият мускетар. Също голям играч в своята сфера. С гигантска мрежа от връзки в Швеция и в чужбина.
- Включи го в управителния съвет.
Каза го майката на Бертил след смъртта на баща му, след като й описа докъде се простират пипалата на Ерик.