Щеше да е катастрофа.
Задоволи се да го изключи, да забие глава в пясъка и да се надява да се приключи дотук.
С това единствено обаждане.
Преди да се прибере вкъщи, мина набързо през главния офис на Свеавеген. Персоналът беше купил цветя и шампанско. Цялата компания честваше наградата. Никой не споменаваше демонстрациите. Бертил не очакваше друго. Имаше лоялни служители. Ако не бяха, смяната не закъсняваше.
От офиса коментира по телефона телевизионен репортаж за „Магнусон Уърлд Майнинг“. Противен репортаж. После помоли секретарката си да напише съобщение до пресата, подчертаващо колко високо ценят наградата и как тя поощрява компанията му да продължава да проправя път на шведския бизнес в чужбина. Включително в Африка.
Да хване бика за рогата.
Сега вървеше към дома си в Стоксунд. Беше късно и се надяваше Лин да не е решила да покани гости. Не би издържал.
Нямаше гости.
Лин бе сервирала семпла вечеря за двама на терасата. Познаваше съпруга си. Нахраниха се почти без да продумат. Накрая тя остави ножа и вилицата.
- Как се чувстваш?
Гледаше право към водата, докато задаваше въпроса.
- Добре. Имаш предвид...
- Не, имам предвид изобщо.
- Защо питаш?
- Защото не си тук.
Познаваше много добре съпруга си. Бертил се отнесе още щом взе чашата си с вино. Обикновено не правеше така. Умееше да задържа нещата по местата им, а тук, у дома, мястото му беше при нея. Тук бяха насаме, двамата. Свързани един с друг.
Сега обаче не бяха.
- Демонстрантите ли са причината?
- Да.
Бертил излъга. Нямаше абсолютно никакъв начин да каже истината.
- Не е за пръв път. Защо се разтревожи толкова сега?
- Струва ми се, че положението се влошава.
Лин също бе забелязала. По-рано вечерта и тя бе гледала репортажа по телевизията - определено злостен и очевидно тенденциозен.
Замисли се.
- Искаш ли да го обсъдим? Да...
- Не. Не сега. Изморен съм. Кралят хареса ли роклята ти?
И дотук.
Той се върна при нея и атмосферата стана отново съкровена. Толкова съкровена всъщност, че избухна в двойното им легло. Кратко, но „удовлетворително“. И с необичаен плам от страна на Бертил. Сякаш си позволява да реагира в леглото, помисли си Лин. Устройваше я, стига проблемите да са само делови, а не нещо друго.
Когато Лин заспа, Бертил се измъкна от леглото.
Увит в елегантен сив халат, той излезе тихо на терасата, без да включва лампите. Извади мобилния си телефон и запали пурета. Преди много години беше спрял да пуши. Днес неочаквано си купи кутия на път за вкъщи. Почти несъзнателно. С леко несигурни пръсти включи телефона, изчака и видя, че е получил четири съобщения. Първите две бяха поздравления от хора, които смятаха за важно да поддържат топла връзка с Бертил Магнусон. Третото беше мълчание. След кратък размисъл някой явно беше решил, че не е толкова важно да поддържа топла връзка с Бертил Магнусон. После дойде ред на четвъртото съобщение. Част от записан разговор.
- Знам, че си готов на всичко, Бертил, но убийство?
- Никой няма да ни свърже с него.
- Но ние знаем.
- Не знаем нищо... ако не искаме. Защо си толкова изнервен?
- Защото убиха невинен човек!
- Това е твоята интерпретация.
- А каква е твоята?
- Разреших проблем.
И още няколко изречения. От същия разговор. Между същите хора. Които обсъждаха разрешен проблем. Преди много, много години.
И внезапно бяха създали нов днес.
Проблем, с който Бертил не знаеше как да се справи. Възникнеше ли проблем, той обикновено се обаждаше по телефона и някой отстраняваше проблема. Беше се обаждал на мнозина диктатори по света и бе разрешил множество проблеми. Този път нямаше на кого да се обади. Бяха се обадили на него.
Ситуацията го изпълваше с омраза.
Мразеше Нилс Венд.
Обърна се и видя, че Лин го гледа през прозореца на спалнята.
Скри светкавично пуретата зад гърба си.
Вера долови шум и се събуди. Непознат шум, който прониза съня й и я накара да се подпре на лакът. Леглото до нея беше празно. От Йеле ли идваше шумът? Дали бе излязъл навън да си изпразни мехура? Вера стана и уви голото си тяло в одеялото. Сигурно Йеле ме е завил, помисли си, след като се любихме. Защото това бяха правили. Любов. Така го бе почувствала Вера и наранената й душа се бе стоплила. Можеше да е зле, а се оказа толкова добре. Малка усмивка се разля по устните й. Отвори вратата, уверена, че тази нощ няма да сънува връзка ключове.