Юмрукът я удари право по лицето.
Отпрати я назад върху леглото. От устата и носа й рукна кръв. Преди да успее да се изправи, единият младеж влетя в караваната и я удари пак. Вера не се предаваше лесно. Отскочи настрани, изправи се на крака и размаха борбено ръце. В тясното пространство схватката протичаше хаотично. Младежът удряше, Вера удряше и когато влезе вътре с включената камера, вторият младеж разбра, че трябва да помогне.
Да катурнат старата вещица.
Станаха двама срещу Вера, а това беше с един в повече. И понеже оказа такава съпротива, тя получи много удари в отговор. Едва след десет минути удар по носа с газовата горелка я просна на пода. След още две минути ритниците я пратиха в несвяст. Когато най-после се отпусна безжизнена, с голо и окървавено тяло, единият младеж започна да снима отново.
На няколко километра оттам един мъж седеше сам на пода на разнебитена дървена барака и се окайваше. Измъкна се като плъх. Знаеше как ще се почувства Вера, щом се събуди, и как ще го посрещне, когато пътищата им се пресекат, а той няма да има добро обяснение. Няма да има никакво обяснение.
Навярно ще е най-добре изобщо да не се срещат.
Така си помисли Йеле.
7.
Ветрецът разнасяше няколко ланшни самотни листа; между дърветата прозираше заливът, а някъде по-надолу имаше пътека за разхождане на кучета, където общинските съветници планираха да построят трасе за кросове.
Още щом се отърват от порутената каравана.
Арво Перт куцукаше през гората над залива. Ходенето го затрудняваше. Мускулите го боляха след футболния мач онази вечер. Два гола обаче струват много повече от малко физическа болка и не заради нея той отиваше при Вера. Водеше го друга болка. През нощта случайно бе завързал познанство с някакъв мъж край езерото Трекантен, двамата бяха пресушили няколко кутии добра бира и ненадейно мъжът се бе разгневил.
- Не си Арво Перт!
- Какви ги дрънкаш?
- Арво Перт е композитор, известен е и защо, да му се не види, казваш, че си Арво Перт? Дъската ли ти хлопа?
Арво Перт, който отдавна и доста сполучливо беше забравил факта, че името му е Силон Карп, отначало се ядоса, после получи юмрук по лицето и накрая се разплака. Защо да не е Арво Перт? Та той е Арво Перт!
Сега куцаше към караваната на Еднооката Вера, сигурен, че там ще намери утеха. Вера знаеше как се успокояват хора, с които са се отнесли грубо.
И най-вече знаеше, че е той е Арво Перт.
- Вера!
Перт вече бе почукал два пъти. Сега извика. Не би отворил току-така вратата на Вера. Щеше да се разгневи.
Тази сутрин обаче тя едва ли би могла да се разгневи. Едва ли би изпитала каквото и да било. Перт го осъзна веднага след като най-сетне дръзна да открехне вратата и видя голото тяло да лежи на пода в засъхнала локва кръв с щуращи се навсякъде мравки.
Не позна лицето й.
Изкуствените й зъби се валяха до прага.
Оливия се събуди отведнъж, изправи се рязко и усети, че гърлото й е далеч по-добре. Лекарството на мама, помисли си. Дали Мария не би могла да се захване с това? Алтернативна медицина? Малко мед и фокус-мокус. Вместо да се вманиачава в лятната вила. После си спомни за Ева Карлсен - жената, която майка й бе видяла по телевизията и която бе написала книга за бизнеса с компаньонки.
Откри я в адресната директория Ениро и й предложи да се видят. Не обичаше да говори по телефона; предпочиташе да разменят няколко думи на живо. И да си води бележки. Срещнаха се на Шепсхолмен. Карлсен дойде след друга среща и в единайсет и половина двете седяха на пейка в парка край водата и гледаха към мястото, където бе потънала „Васа“.
- Познаваш, значи, Джаки Берилунд?
- Да.
Карлсен й бе разказала накратко за работата си по въпроса с бизнеса с компаньонки. Как всичко започнало с нейна приятелка, която случайно споменала как като млада две-три години била момиче на повикване. Карлсен се заинтригувала. Не след дълго установила, че бизнесът продължава да процъфтява. Предимно онлайн. Имало обаче и скрита дейност, за по-специална клиентела, и точно тук Джаки Берилунд се появила в картината. Тя ръководела една от потулените фирми, които не публикуват реклами дори в Мрежата.
- Как се нарича фирмата?
- "Червено кадифе".
- Лично ли я ръководеше?
- Да. И доколкото знам, продължава да работи. Тя е доста предприемчива жена.