- В какъв смисъл?
- Сама си е проправила път нагоре. Започнала като момиче на повикване, известно време работила за Милтон, запознала се с много момичета и заработила самостоятелно.
- Незаконно?
- Сива зона... Не се води престъпление, но ако дейността включва сексуални услуги, е все едно да имаш бордей.
- И той е неин?
- Вероятно, но така и не открих доказателства.
- Опита ли се?
- Да, но останах с чувството, че я закрилят доста високопоставени хора.
- Например?
- Не знам. Донесох част от материалите си. Ако пожелаеш да ги разгледаш...
- Много бих искала!
Карлсен й подаде папка и я погледна.
- Защо се интересуваш толкова от Джаки Берилунд?
- Споменава се в стар случай на убийство, който проучвам. Студентски проект. Става дума за жена, убита на Нордкостер.
- Кога?
- През 1987.
Карлсен реагира веднага.
- Помниш ли случая?
- Да, да... Беше ужасно. Имах лятна вила там.
- Как? На Нордкостер?
- Да.
- Там ли беше по време на убийството?
- Да.
- Наистина ли? Удивително! Разкажи ми! Бях там и се запознах с една жена... Бети Нордеман...
- Собственичката на бунгалата?
Карлсен се подсмихна.
- Да! И тя е била там тогава. Описа ми какви странни птици са гостували в бунгалата и какво ли не още... Но хайде! Разкажи ми!
Карлсен погледна към водата.
- Всъщност бях там, за да си събера вещите. Бях решила да продам вилата. Отидох само за уикенда, надвечер чух хеликоптер и видях, че е въздушна линейка. Помислих си, че някой е паднал от яхта или нещо подобно. На другата сутрин, разбира се, дойдоха полицаите и разпитаха всички на острова... И, да, беше крайно неприятно... Възложили са ти да проучиш случая? Ще подновят ли разследването?
- Не. Според тях следата е изстинала съвсем. Дори не мога да открия човека, отговарял за случая. Но Джаки Берилунд ме заинтригува.
- Била ли е там? Когато се е случило?
- Да.
- Защо е била там?
Оливия й разказа как се е озовала Джаки на острова и как разпитът й не е довел доникъде. Карлсен кимна.
- Възможно е да е замесена в това... и в какво ли не. Аз също я интервюирах преди няколко години. Ако искаш, ще ти изпратя записа.
- Да, чудесно!
Оливия откъсна лист от бележника си, написа си имейл адреса и го подаде на Карлсен.
- Благодаря. И бъди предпазлива - каза Карлсен.
- Какво имаш предвид?
- Ако ще душиш около Джаки Берилунд... Обкръжението й не си поплюва.
- Добре.
Карлсен понечи да се изправи.
- А с какво се занимаваш сега? - попита Оливия.
- Пиша статии за младежката агресия и за проявленията й в онлайн филмите. Става дума за младежите, които пребиват бездомници и пускат записите в интернет сайтове.
- Виждала съм ги... Отвратително...
- Да. Тази сутрин се появи нов.
- Отблъскващ като предишните?
- Още по-ужасен.
Цяла нощ Йеле превърташе в ума си посещението в караваната. Едва призори поспа малко. В бараката си. Сега седеше в комуналната кухня и се опитваше да влее живот в тялото си с чаша кафе, черно като въглен. Бе решил, че не може да се измъкне просто ей така. Нямаше да се получи. Вера сигурно бе излязла да продава списанията си. Щеше да я потърси и да се извини.
Повече от това не можеше да направи.
Точно се надигна и мобилният му телефон звънна. Съобщение. Отвори го. Правописът бе потресаващ, но съдържанието беше кристално ясно. Завършваше с кратък подпис
- Перт.
Йеле разполагаше с достатъчно време за размисъл, докато стигне до гората. Въображението му пропадаше в бездънни леденостудени пропасти. Част от пътя измина тичешком. Сега бързаше запъхтян между дърветата и скалите. И го видя до караваната - Рюне Форш.
Полицаят.
Беше си имал вземане-даване с него и знаеше точно какъв тип е. В момента Форш стоеше до оградената с полицейска лента каравана и пушеше цигара. Йеле се шмугна зад дърво и се постара да се успокои. От трийсет минути сърцето му отмерваше всякакви възможни ритми, а потта се стичаше на вади под якето му. После видя ръка да му маха иззад храстите.
Перт.
Йеле се прокрадна до него. Седнал на камък, той си бе изплакал очите. По брадичката му лепнеше смесица от сополи и сълзи. Беше си свалил пуловера. Голият му торс бе покрит с татуировки на китайски чинии - от двете страни - със синя и червена декорация. Той избърса отчаяното си лице с пуловера. Перт я беше открил, бе извикал полицията и още стоеше там, когато полицаите пристигнаха, пренесоха Еднооката Вера в линейка и я откараха с пусната сирена.
- Жива ли беше?
- Така мисля... да.