Не и система.
Но късмет... да, имаше късмет и той бе в състояние да донесе богатство на която и да е рулетна маса. Особено ако си заложил максимума на нулата и топчето спре там. Както току-що. Комарджията получи солидна сума. В този случай - директор на компания с изрязани торбички под очите и измъчен от сериозен проблем.
Бертил Магнусон събра значителната печалба и подхвърли няколко чипа към Абас, както си му е редът. Друга купчина побутна към мъжа до себе си. Ларш Йорнхелм, по-известен като Лате. Един от приятелите в антуража на Бертил. С тен от солариум и в костюм „Армани“. Лате доволно прибра чиповете и веднага ги разпръсна напосоки по масата. Като свободна кокошка, помисли си Абас.
После телефонът на Бертил изжужа в джоба му.
Беше забравил да го изключи.
Бертил стана, извади телефона и разблъска лешоядите зад гърбовете на играчите, за да се усамоти по-далеч.
Но не чак толкова далеч, че Абас да не го държи под око, както се полага на професионално крупие. Което не вижда нищо, но наблюдава всичко. Изцяло съсредоточен върху масата за залози, но с фасетни очи, на които би завидяла дори оса.
И той видя как Магнусон, един от редовните му клиенти, притиска телефона към ухото си, без да продума. Но с изражение, говорещо красноречиво какво чува.
Не беше нещо приятно.
Абас се замисли за този разговор - по-късно, когато влезе в бар „Риш“. Не защото продължи дълго, а защото веднага след обаждането Магнусон си тръгна. И остави малко състояние върху масата плюс очевидно объркан приятел, който усети липсата му едва когато използва всички свои чипове. После Лате разбра, че трябва да тръгне след него. Преди това обаче се опита да оползотвори възможно най-добре капитала на Магнусон и го пропиля за петнайсет минути.
Свободна кокошка.
После си тръгна.
Телефонното обаждане заинтригува Абас. Защо Магнусон изчезна тутакси? Какво му бяха съобщили? Делови разговор ли беше? Вероятно, но Магнусон му беше клиент отдавна и Абас знаеше, че не е прахосник. Не беше скъперник, ала не хвърляше пари на вятъра. Сега бе оставил сериозна сума върху масата.
И просто си беше тръгнал.
Абас поръча чаша минерална вода и си намери по-усамотено място в бара. По природа наблюдател, трийсет и пет годишен, с марокански корени и детство в Марсилия. В предишен живот се бе издържал като уличен търговец на пиратски имитации на дизайнерски чанти. Първо в Марсилия, после във Венеция. След драматичен инцидент с нож на Понте ди Риалто бе преместил бизнеса си в Швеция. После доста полицейска вода изтече под доста различни мостове и в резултат Абас промени възгледите и професията си. Стана крупие и се запали по суфизма.
Сега имаше постоянна работа в казино „Космопол“.
Непроницаем човек, биха си казали мнозина след първия бърз оглед. Строен, гладно избръснат. Понякога подчертаваше очите си с тънка черна линия. Винаги облечен в изрядно прилягащи дрехи, винаги в дискретен цвят. От разстояние изглеждаха нарисувани върху тялото му.
- Здрасти!
Момичето, хвърлило око на Абас, беше с руса коса, абсолютно трезво и малко самотно. Той също даваше вид на малко самотен и тя бе решила, че може да посамотуват заедно.
- Как си?
Абас погледна младото момиче. На деветнайсет? Двайсет?
- Не съм тук - каза той.
- Моля?
- Не съм тук.
- Не си тук?
- Не съм.
- Видимо си тук.
Момичето се усмихна колебливо и Абас се усмихна в отговор. Зъбите му се откроиха още по-бели на фона на смуглото лице. Тихият му глас учудващо проникваше през шумната музика в бара.
- Така ти се струва - каза той.
В същия момент момичето взе бързо решение. Трудните мъже не бяха нейната стихия, а този тук определено беше от трудните. Сигурно взема нещо, помисли си тя, кимна и се върна в самотния си ъгъл.
Абас я изпрати с поглед и се замисли за Йолеце Улсетер. Тя беше горе-долу на същата възраст, със синдром на Даун.
Йолене би разбрала съвсем точно какво иска да каже.
Прожекторът угасна в тясната стая в полицейската централа на Берисгатан. Рюне Форш включи лампата на тавана. Той и следователският му екип току-що бяха гледали запис, свален от интернет. Филмът показваше нападението над Вера Ларшон в караваната в гората Ингентинг.
- Лицата на извършителите не се виждат.
- Да.
- Но началото на филма беше интересно.
- Когато правеха секс?
- Да.
В стаята бяха четирима, включително Яне Клинга. Всички реагираха, когато камерата се насочи към овалния прозорец на караваната и показа гол мъж върху жена, най-вероятно Вера Ларшон. Лицето на мъжа се мярваше в един мъгляв миг. Твърде бързо, за да различат чертите му.