- Трябва да разберем кой е мъжът.
Другите се съгласиха с Рюне Форш. Мъжът едва ли беше нападнал Вера Ларшон, но все пак бе полезен свидетел. Вероятно е бил на мястото почти по същото време, когато бяха нападнали жената.
- Изпратете записа в техническия отдел. Помолете ги да обработят лицето му, за да получим по-ясен образ.
- Дали е друг бездомник? - попита Клинга.
- Нямам представа.
Проститутка ли е била Вера Ларшон?
- Не, доколкото знаем - отговори Форш. - Но с тези типове човек не може да е сигурен.
От перспективата на болничните телевизионни сериали всичко беше изрядно режисирано. Жълто-зелената светлина, апаратурата, тихата размяна на медицински термини, малките и по-големите инструменти в ръце с латексови ръкавици.
Операция като всяка друга.
Погледнато отвътре - от перспективата на пациентката - всичко изглеждаше съвсем различно. Първо, тя не виждаше сцената, защото очите й бяха затворени. Второ, не усещаше нищо, защото бе упоена.
Трето обаче - онова, за което познанията ни са толкова оскъдни - имаше осезание за гласове и вътрешен калейдоскоп от картини някъде дълбоко вътре. Къде? Не знаем, докато сами не се озовем там.
Вера беше там.
Докато целият външен свят бе зает с тялото, органите й и всичко пострадало, Вера се намираше на съвсем различно място.
Сама.
С връзка ключове и обесен човек.
И побледняло като тебешир дете, което пише върху дланта си с мастилото на скръбта. „Така ли трябваше да бъде...“ „Така ли трябваше да бъде.“
Отвън, много далеч, се издигаше болница „Сьодер“ като гигантски каменен бункер, бял като скелет, с редици осветени прозорци. Близо до паркинга стоеше самотен мъж с дълга коса. В мрака. Гледаше прозорците и се опитваше да познае върху кой от тях да се съсредоточи.
Избра един и той внезапно притъмня.
8.
Тази сутрин над парка „Гласблосар“ се стелеше печал, сякаш вятърът бе спуснал траурно було над хората. Еднооката Вера бе починала. Обичната им Вера я нямаше. Искрата на живота й бе угаснала малко след полунощ в резултат на разкъсаните й органи. Лекарите бяха направили каквото правят лекарите клинично и професионално; когато сърцето на Вера стана тънка линия, медицинските сестри поеха работата.
Посмъртно.
Те прииждаха тихо в парка, един по един, кимаха си, потреперваха и сядаха тежко на пейките. Дойде и редактор от „Местоположение Стокхолм“. Вера продаваше списанията им от години. Той произнесе няколко трогателни думи за уязвимостта и как Вера е била източник на жизнерадостна топлота. Всички кимнаха в знак на съгласие.
После се отнесоха в своите спомени.
Обичната им Вера си бе отишла. Тя, която така и не успя да стигне дотам - до живота. Която се бореше с виденията на въображението си и с мрачните си детски спомени и никога не успя да се изправи на крака.
Сега беше мъртва.
Сега нямаше да стои в ореола на залязващото слънце, да се смее с дрезгавия си смях или да подхваща сложни спорове за липсата на грижи за онези, които наричаше „отклонилите се хора“.
Съкрушителните й доводи вече ги нямаше.
Йеле се прокрадна незабелязан в парка. Седна на пейка в далечния край. Ясен знак за двойствените му потребности - тук съм, на разстояние, не доближавайте. Не разбираше защо е дошъл. Или разбираше. Тук бяха единствените, които знаеха коя е Вера Ларшон. Убитата жена от Северен Юпланд. Нямаше други. Никой друг не скърбеше. Само хората, седнали тук, на пейките наоколо.
Сборище на социални отломки, на окаяни дрипльовци.
И той.
Който я люби, видя я да заспива, погали светлия й белег и си тръгна.
Като страхлив плъх.
Йеле се изправи.
Най-сетне беше взел решение. Отначало се щураше безцелно с надеждата да намери стълбище, където да се подслони, или таван, каквото и да е убежище, където ще го оставят на мира. Накрая обаче се озова отново в старата си барака край езерото Ярла. Тук беше в безопасност. Нямаше да го безпокоят.
Можеше да се напие истински.
Йеле никога не се напиваше. Не бе докосвал алкохол от години. Сега с парите от списанието купи половин бутилка водка и четири силни бири.
Би трябвало да свършат работа.
Седна на пода. Два дебели корена бяха повдигнали дъските и той усещаше плесенясалата миризма на влажна пръст. Беше сложил картони и вестници тук-там - напълно достатъчно през този сезон. Зиме се вледеняваше още щом заспи.