Струва си да го посетя, помисли си тя.
Догледа интервюто. Ева разпитваше Джаки за миналото й. Джаки явно не се срамуваше, че е била компаньонка, напротив - за нея това било начин да оцелее. Категорично отричаше да е имало сексуални услуги.
- Бяхме като гейши, изтънчени придружителки. Канеха ни на събития и вечери, за да създадем по-приятна атмосфера. А и завързвахме запознанства.
На няколко пъти споменаваше запознанствата. Ева се опитваше да уточни за какви контакти става дума, но Джаки й отговаряше уклончиво. Въпросът бил личен.
- Делови контакти ли имаш предвид? - настоя Ева.
- Какви други?
- Приятелски.
- И двете.
- Още ли поддържаш връзка с тези хора?
- С някои.
И така нататък в същия дух. Беше очевидно какво цели Ева - очевидно поне за Оливия. Искаше да разбере дали „контактите“ сега са й клиенти. Не в бутика, а в бизнеса, чиято фасада беше бутикът. "Червено кадифе".
Фирмата за компаньонки на Джаки.
Джаки обаче беше твърде умна, за да падне в капана. Подсмихна се, когато Ева за четвърти път насочи разговора към клиентите й. Усмивката обаче изчезна бързо, когато Ева зададе следващия си въпрос.
- Имаш ли регистър на клиентите?
- В бутика?
- Не.
- Не разбирам какво имаш предвид?
- Имам предвид другата ти дейност. Клиентите, на които осигуряваш момичета на повикване. Посредством "Червено кадифе".
Оливия се учуди, че Ева е дръзнала да зададе подобен въпрос. Уважението й към нея се вдигна с няколко пункта. Джаки, изглежда, също се удиви как са се осмелили да й зададат подобен въпрос. Погледна Ева с изражение от съвсем различен свят. Забранен свят. Изражение, което припомни на Оливия предупреждението на Ева. Рисковано е да шпионираш жена с такова изражение.
Особено ако си само на двайсет и три и не разполагаш с нищо конкретно.
Абсолютно нищо.
И си въобразяваш, че си Шерлок Холмс.
Оливия се усмихна срещу екрана. Внезапно си спомни как немските полицаи са създали троянски вирус, който влиза в лаптопа ти и записва всичко, случващо се пред камерата.
Смъкна леко капака.
Наближаваше полунощ, когато Йеле се събуди в окаяната си барака. Бавно, тягостно, със залепнали клепки и нещо, наподобяващо охлюв, в устата. С ужасен махмурлук и покрит с повръщано. Изправи се мъчително до седнало положение и се подпря на стената. Видя как през дъските се процежда лунна светлина. Мозъкът му бе като смачкан картоф. Седя дълго и усети как у него се надига нещо. Нажежен гняв изпълни гърдите му и изригна в главата му. Почти го заслепи. Внезапно се задейства и се изправи рязко. Отвори вратата с ритник и със значителна ярост. Дъските се разлетяха във всички посоки. Убийството на Вера и предателството му се вклиниха в тялото му като железен лост. Халоса с юмрук рамката на вратата и излезе навън.
Извън вакуума.
Дълго след полунощ заизкачва стълбите пред паметника на Харалд Линдберг. Четири реда каменни стълби от Катаринавеген до Клевгранд, общо 119, с улична лампа до всяка площадка.
Валеше - тежък летен дъжд, но той не го притесняваше.
Решил беше, че моментът е настъпил.
Отдавна, в Каменната епоха, беше имал атлетично тяло. Мускулесто, високо 192 сантиметра. Сега в него нямаше нищо атлетично. Знаеше, че физическото му състояние е плачевно, мускулите му са излинели, тялото му е запуснато от цяла вечност. Че е почти развалина.
Почти.
Сега щеше да промени това.
Изкачваше се по каменните стъпала - стъпало по стъпало. Бавно. Шест минути до Клевгранд и още четири - надолу. Тръгна отново нагоре и край.
Точка.
Седна на първата стълбищна площадка и усети как бие сърцето му. Чуваше го как се удря в ребрата му. Бори се като пневматичен чук и не разбира какво се опитва да постигне този човек, за какъв се мисли.
И знае ли колко сили има.
Не много. Все още. В момента - никакви. В момента седеше, потеше се, пъхтеше и с огромно усилие се мъчеше да натисне правилния бутон на мобилния си телефон. Най-сетне успя. Намери филма онлайн.
Убийството на Вера.
В началото се виждаше как мъж се сношава с жена под него. Той и Вера. Пусна отново записа. Различаваше ли се лицето му? Едва ли. Знаеше обаче, че Форш и лакеите му ще проучат внимателно всеки кадър. Мъжът в караваната несъмнено ще ги заинтригува. Какво ще стане, ако го разпознаят? На местопрестъпление? При това не кой да е, а Форш.
Йеле не хареса идеята. Не харесваше Форш. Нещастник. Но в състояние да вдигне доста врява, ако реши, че Йеле е замесен в убийството на Вера.