Оливия Рьонинг.
Познаваше името. Много добре.
- Искам да говоря с теб. За случая край брега. На Нордкостер.
Има векове и вечности. И еони. Неизмерима протяжност. Това беше приблизителното разстояние, което делеше Стилтон от предишния му живот. Ала само едно изречение бе достатъчно да смали еона до размера на кърлеж, който започва алчното си проникване.
Случаят край брега.
Звучи толкова банално, помисли си той. Бряг и случай. Почти безобидно. Той никога не го наричаше така. Смяташе, че изразът омаловажава едно от най-отблъскващите убийства, които бе разследвал. Звучеше като вестникарско заглавие. Той винаги го наричаше убийството на Нордкостер. Конкретно. Както подобава на полицай.
Неразрешено убийство.
А защо е заинтригувало Оливия Рьонинг, не беше негов проблем. Тя принадлежеше на друг свят. Бе успяла обаче да пусне кърлеж в ума му. Бе отворила рана в сегашното му „аз“ и беше пуснала миналото. Това го тревожеше. Не искаше да се тревожи. Не и за миналото и определено не за това, което от осемнайсет години не му даваше мира.
Йеле извади клонката от водата.
Летният дъждец росеше върху демонстрантите, събрали се на тротоара срещу централния офис на „Магнусон Уърлд Майнинг“ на Свеавеген. Носеха плакати с различни лозунги: „Напуснете Конго!“; „Грабители!“; „Не експлоатирайте деца!“. Малка група полицаи стояха недалеч от тях.
Върху фасада близо до мемориала на Улоф Палме се бе облегнал възрастен мъж. Наблюдаваше демонстрантите. Прочете лозунгите и една от брошурите им.
„Магнусон Уърлд Майнинг“ унищожава незаменими природни хабитати. Човешката алчност оставя горилите без източници на храна. Убиват ги и ги продават като дивечово месо! Горилите са застрашен вид! Не позволявайте на „Магнусон Уърлд Майнинг“ да експлоатира безскрупулно природата!“
Памфлетът бе илюстриран с ужасяващи снимки на мъртви горили, завързани за колове като окървавени разпятия.
Мъжът вдигна поглед от брошурата. Очите му се насочиха бавно към фасадата на отсрещната сграда - към последния етаж, където се намираше главният офис. На собственика и изпълнителен директор Бертил Магнусон. Очите на мъжа спряха там. Знаеше, че Бертил е в стаята. Беше го видял да пристига с лъскав „Ягуар“ и да се вмъква тихомълком през входа.
Остарял си, Бертил, помисли си Нилс Венд. Пръстите му опипаха джоба, където бе прибрал касетата със записа.
В града изтичаха последните минути на работния ден. За Увете Андершон работното време тепърва започваше. Работното й място-тротоарът между Риксбанкен и Академията за изящни изкуства - всъщност бе оживено денонощно. Край бордюра вече пълзяха коли, чиито шофьори търсеха „продавачи на секс“, както пишеше в Закона за проституцията. За да се прави разлика с „купувачите на секс“. Сякаш става дума за търговия със сексуални продукти.
Не след дълго първият автомобил спря до Увете и прозорецът се спусна. Уредиха формалностите, Увете влезе в колата и пропъди всяка мисъл за Аке. Сега той играеше футбол. Забавляваше се. Скоро щеше да получи нови бутонки. Тя затвори вратата на колата.
Наближаваше седем, когато Оливия влезе в апартамента си. Елвис лежеше изтегнат като плейбой върху рогозката в антрето. Разпери лапи, готов за ласки. Оливия го вдигна и зарови лице в меката козина на любимата си котка. Миришеше едва доловимо на храната, с която бе закусил сутринта. Отпусна се върху рамото й - любимото му място - и задъвка леко косата й.
С котката на рамо тя извади студен сок от хладилника и седна до кухненската маса. По целия път към къщи бе обмисляла преживелицата със Стилтон. Най-сетне го беше открила и той се бе оказал бездомник. Добре. Сигурно имаше причини за това и те не я засягаха. Той обаче беше важен източник на информация за убийството на Нордкостер. Абсолютно незаинтересуван източник очевидно, но...? Можеше да се откаже от проекта, разбира се, не беше задължителен, ала не бе устроена така.
Точно обратното.
За нея и за свръхактивното й въображение срещата със Стилтон бе придала ново измерение на случая. Имаше ли връзка между него и превъплъщението на блестящия главен инспектор Стилтон в развалина? Дали преди шест години той се бе натъкнал на нещо, принудило го да напусне полицията? Макар да се водеше, че е напуснал по лични причини?
- Не само.
Оке Густафсон бе изплюл камъчето, когато тя му се обади и го попритисна.
- Какво друго възникна тогава?