- Разногласия относно разследването.
- На убийството в Нордкостер?
- Не знам. По онова време постъпих в колежа. Някой просто го спомена мимоходом.
- Значи и това е причина да напусне?
- Вероятно.
Въображението на Оливия не се нуждаеше от повече. „Вероятно.“ Напуснал е полицията заради конфликт, породен от крайбрежния случай? Или от друг случай, свързан с него? С какво се бе занимавал Стилтон, преди да напусне? Дали ще успее да разбере?
Взе решение. Нямаше да се откаже от Стилтон. Щеше да се добере до него на всяка цена. Или по-точно - да отиде до издателския офис на „Местоположение Стокхолм“ и да разбере всичко възможно за Стилтон.
После да се свърже отново с него.
По-добре подготвена.
Срещнаха се отново на каменните стъпала. Беше късно - минаваше един след полунощ. Стилтон слизаше за четвърти път, а Норката се изкачваше.
Срещнаха се на втората площадка.
- Здрасти.
- Зъбобол?
- Седни.
Стилтон посочи стъпало. Норката реагира веднага. И на доста острия тон, и на факта, че Стилтон не отмина без повече приказки. Да говорят ли искаше? Норката погледна стъпалото, което Стилтон бе посочил, и се запита преди колко ли време тук се е приземило последното кучешко лайно. Седна. Стилтон седна до него. Толкова близо, че Норката, ще не ще, долови не особено приятна миризма на боклук и амоняк.
И на много пот.
- Как си, Том? - попита той с писклив глас.
- Убиха Вера.
- Жената в караваната?
- Да.
- Познаваше ли я?
- Да.
- Знаеш ли кой го е направил?
- Не. А ти?
- Защо да знам?
- Навремето разбираше дълго преди другите кога се мъти нещо гадно. Да не би да си изгубил форма?
За подобна забележка на теория всеки с изключение на Стилтон би получил удар с чело и счупен нос. С изключение на Стилтон. Затова Норката просто преглътна и погледна високия миризлив бездомник. Преди години ролите определено бяха разменени. Норката се намираше далеч по-надолу в социалната скала, а Стилтон - забележимо по-нагоре.
Сега нещата бяха такива, каквито бяха. Норката подръпна конската си опашка.
- Искаш ли помощ?
- Да - каза Стилтон.
- Добре. И какво ще направиш? Ако ги спипаш?
- Ще им предам поздрави от Вера.
Стилтон се изправи. Две стъпала по-надолу се обърна и погледна назад.
- Ще идвам тук нощем. Горе-долу по това време. Дръж ме в течение.
Продължи надолу. Норката остана седнал. И доста изненадан. Имаше нещо ново у Стилтон, някаква промяна в движенията, в погледа му.
Той отново бе неотклонен.
Както преди.
През последните години се изплъзваше, щом се опиташ да го уловиш. Сега очите му се втренчиха право в очите на Норката и не се отклониха нито на милиметьр.
Йеле гледаше като Том Стилтон.
Какво се бе случило?
Стилтон беше доволен от срещата на каменните стълби. Познаваше Норката и способностите му. Един от малкото му таланти бе да измъква информация. Забележка тук, дочут разговор там; винаги в движение в абсолютно различни кръгове, където събира парченца и ги свързва в картина. Име. Събитие. При различни обстоятелства от него би излязъл блестящ анализатор на актуални събития.
При доста различни обстоятелства.
Норката обаче намираше добро приложение на таланта си. Особено откакто се свърза с главен инспектор Том Стилтон, който веднага разбра как да оползотвори умението му да попива сведения и да доносничи безскрупулно.
- Не доноснича!
- Да, да...
- Като жалък доносник ли ме виждаш?
Стилтон още помнеше разговора. Норката се бе ядосал не на шега.
- Виждам те като информатор. А ти как се виждаш?
- Информатор звучи добре. Двама професионалисти, обменящи опит, е още по-добре.
- И каква е професията ти?
- Въжеиграч.
Тогава Стилтон осъзна, че Норката навярно е по-шлифован от другите му доносници и заслужава по-особено внимание.
Въжеиграч.
Час по-късно Стилтон носеше през гората Ингентинг кашон, какъвто използват професионалните разносвачи. Бе забравил срещата с Норката. Мръсната сива каравана поглъщаше цялото му внимание. Как ще се справи със срещата с нея. Беше решил да се премести там.
Засега.
Знаеше, че полицаите са приключили огледа, а общината иска да се отърве от нея. Убийството на Вера обаче бе позабавило бюрократите. И караваната си стоеше на мястото.
А докато беше тук, Стилтон щеше да живее в нея.
Ако нервите му издържат.
Не беше лесно. Разстрои се още при вида на леглото, където се бяха любили. Остави обаче кашона на пода и седна на леглото срещу него. Вътре поне беше сухо. Лампа, дюшеци, с нова газова бутилка и дребен ремонт котлоните щяха да проработят. Мравешките пътеки не го засягаха. Огледа се. Полицаите бяха отнесли повечето вещи на Вера. Включително картина с харпун, нарисувана от него. Тук, на тази маса, когато Вера поиска да й разкаже за детството си.