Така беше. Той се обърна отново към Венд.
- Остарял си.
- И ти.
- Един за всички, помниш ли?
- Да.
- Какво стана с това?
- Изчезна в Заир - отвърна Венд.
- Не само това. Изчезна и ти с почти два милиона.
- Изненада ли се?
- Вбесих се.
- Разбирам. Още ли си женен за Лин?
- Да.
- Тя знае ли за това?
- Не.
Погледите им се срещнаха. Бертил отклони очи към църковния двор. Мекият вечерен ветрец облъхваше надгробните плочи. Венд наблюдаваше неотклонно лицето на Бертил.
- Имаш ли деца? - попита той.
- Не, а ти?
Ако се намираха на по-светло място, Бертил вероятно щеше да забележи как клепките на Венд трепнаха. В мрака обаче не ги забеляза.
- Нямам.
Възцари се мълчание. Бертил погледна крадешком към съветниците си. Все още не разбираше какво става. Какво целеше Венд?
- Е? Какво искаш? - попита той.
- До три дни трябва да разпространиш изявление, че „Магнусон Уърлд Майнинг“ веднага ще прекрати добива на колтан в Конго. Освен това всички жители на Уаликале, засегнати от експлоатацията ти, ще получат финансова компенсация.
Бертил се втренчи във Венд. За секунда си помисли, че пред него стои душевно болен. Ала не. Венд не беше на себе си, категорично, но не страдаше от душевно заболяване. Чисто и просто бе обезумял.
- Шегуваш ли се?
- Имам ли навик да се шегувам?
Не, Нилс Венд никога не се шегуваше. Бертил не познаваше по-голям сухар от него и макар да не бяха се виждали от дълги години, по лицето и в очите му се четеше, че не е станал по-забавен.
Наистина изглеждаше абсолютно сериозен.
- Искаш да кажеш, че ако не направя каквото искаш, разговорът ще отиде в полицията?
Изрече го гласно, за да осъзнае напълно смисъла на заканата.
- Да - отговори Венд. - А ти несъмнено си даваш сметка за последствията.
Даваше си. Бертил не беше глупак. Вече бе обмислил последствията от оповестяването на записания разговор. Още след като чу първия кратък откъс. Последствията щяха да са катастрофални.
Във всяко отношение.
Което беше известно на Венд, разбира се.
- Успех!
Венд се накани да си върви.
- Нилс!
Венд се обърна към него.
- Какво искаш всъщност?
- Да отмъстя.
- Да отмъстиш. За какво?
- Нордкостер.
Венд се отдалечи.
Съветниците пристъпиха от крак на крак и погледнаха към Бертил. Той беше впил очи в земята до гроба на Палме.
- Имате ли нужда от друга помощ? - попита единият.
Бертил вдигна глава и видя гърба на Венд сред гробовете.
- Да.
Стилтон седеше на третата площадка на каменното стълбище и разговаряше по телефона с Норката.
- Две букви. Д и Б. С кръг около тях.
- Татуировка? - попита Норката.
- Така изглежда. Или са написани с химикалка, не знам.
- Коя ръка?
- Дясната може би, но е трудно да се прецени, така че не съм стопроцентово сигурен.
- Добре.
- Научи ли нещо друго?
- Още не.
- Довиждане.
Стилтон се изправи и пак заизкачва стълбите. Нагоре към Клевгранд за пети път тази нощ. Беше смъкнал времето с няколко минути и усещаше, че белите му дробове се закаляват. Вече не се задъхваше толкова и се потеше значително по-малко.
Напредваше.
11.
Лин Магнусон бе притеснена. На излизане от Стоксунд беше попаднала в улично задръстване. След по-малко от половин час трябваше да се изправи на подиума пред членовете на Шведската асоциация на местната власт, за да говори за „доброто управление“. За щастие знаеше точно какво ще им каже. Яснота, комуникация и колегиалност. Три точки, с които беше на „ти“.
Колегиалност, помисли си тя, добре че става дума за делови, а не за лични взаимоотношения. В момента не се чувстваше експерт в тази област. Отношенията й с Бертил се бяха разклатили. Не знаеше защо. Причината не беше в нея, а в него. Прибра се вкъщи посред нощ - около три - отиде право на терасата и седна в тъмното. Само по себе си това не изглеждаше необичайно. Бертил често провеждаше телефонни съвещания по никое време и после се прибираше вкъщи. Необичайното бе, че седна на терасата с малка бутилка минерална вода. Лин не помнеше такъв случай. Той никога не пиеше минерална вода на терасата. Обикновено вземаше чашка с кафеникава течност. Уиски, калвадос, коняк. Никога вода. А в близка връзка като тяхната подобни привидно незначителни отклонения те карат да се замислиш.