- Да, добре... хмм... Сякаш не са в моя стил.
Но би трябвало да съм го разбрала от пръв поглед, помисли си Оливия. Помая се няколко секунди. Огледа обеци и пипна стара грамофонна фуния от 1930 година. После усети, че е време да си върви.
- Благодаря ви много!
Оливия излезе от бутика.
Тогава Джаки събра две и две. Поне така си помисли. Обади се на Карл Видеюнг.
- Онази Оливия Рьонинг? Която те е посетила и е разпитвала за мен? Как изглеждаше?
- Тъмна коса.
- Леко кривогледа.
- Да.
Джаки затвори и набра друг номер.
Норката не беше ранна птица, по-скоро нощна. Нощем беше в стихията си. Тогава обикаляше кръговете, из които се движеше, и гледаше да щипне нещо оттук, което да продаде там. Тайна, бяла чанта, дори куче. Снощи бе спасил изтощена немска овчарка от жертва на свръхдоза в Кунгстредгорден и я бе завел при медицинска сестра в предградията, която изпадна в истерия. Знаела, че приятелят й се дрогира, но му вярвала, че внимава. Сгрешила.
Немската овчарка се казваше Мона.
Норката се запита дали има политическа връзка. На известната социалдемократка Мона Салин ли бяха кръстили кучето? Седеше във влака за Флемингсбери и бе решил да поговори с Аке.
В училищния спортен център.
Норката не се отличаваше със стратегически талант.
Аке го нямаше в спортния център.
Норката разпита децата пред сградата и не след дълго разбра, че никой не знае къде е Аке.
- Ти ли си баща му?
- Не, аз съм му ментор.
Така каза Норката. Ментор? Доста умно, помисли си. Не беше сигурен, разбира се, какво е точното значение, но знаеше, че е човек, който знае повече от друг човек, а той знаеше доста неща.
Тоест ментор беше подходяща дума.
По обратния път към гарата случайно видя Аке. Или поне самотно момче, подритващо футболна топка срещу ограда по-надолу по улицата, което напомняше момчето от снимките в мобилния телефон на Ветан. А и когато Аке бе по-малък, го беше виждал няколко пъти с нея.
- Здрасти, Аке!
Аке се обърна. Норката приближи с усмивка до него.
- Може ли да ритна?
Аке търкулна топката към ниския мъж с конска опашка. След секунда отскочи встрани, защото Норката запрати топката в абсолютно непредвидена посока.
- Отлично!
Норката се усмихна отново. Аке потърси с поглед изчезналата топка.
- Обичаш ли футбола? - попита Норката.
- Да.
- И аз. Знаеш ли кой е Златан?
Аке не повярва на ушите си. Що за въпрос? Кой е Златан? Луд ли е този странен мъж?
- Да, разбира се. Играе в „Милан“.
- А преди това играеше в Испания и в Холандия. Работех с него в началото на кариерата му, бях му ментор, когато риташе в „Малмьо“. Аз го уредих в Европа.
- Аха...
- Може да се каже, че аз му проправих път към голямата арена.
Аке беше на десет; възрастният мъж пред него говореше за Златан, но той не схващаше какво точно казва.
- Познаваш Златан?
- Да, разбира се. Ако нещо се обърка, Златан звъни първо на мен! Приятели сме. Както и да е... Казвам се Норката и познавам майка ти, Увете. Искаш ли хамбургер?
Аке изгълта двойния чийзбургер в „Кебап и грил“ в центъра на Флемингсбери. Норката седеше срещу него. Питаше се как да подхване. Десетгодишните не бяха точно негова специалност, затова подкара направо.
- Майка ти каза, че имаш много синини. Обяснил си й, че са от футбола. Мисля, че лъжеш.
На Аке му се прииска да стане и да си тръгне. Майка му беше казала на този мъж за синините? Защо?
- Теб пък какво те засяга?
- Че лъжеш?
- Не лъжа!
- Бях професионален футболист. Така се запознах със Златан. Знам как може да пострадаш на игрището. Твоите синини не са от футбол. Трябва да измислиш нещо по-добро.
- Мама ми вярва.
- Харесва ли ти да я лъжеш?
- Не.
- Защо го правиш тогава?
Аке се размърда на стола. Не му харесваше да лъже майка си, но не смееше да й каже истината.
- Добре, Аке, продължавай да лъжеш Увете, щом искаш. Не възразявам. И аз лъжех майка си, но между нас - между теб и мен - синините не са от футбола, нали?
- Не са.
- Бил си се?
- Нещо такова.
- На мен можеш да кажеш.
Аке се поколеба секунда-две. После си повдигна леко ръкава.
- Ето какво съм.
Норката погледна ръката му и видя буквите ДБ, оградени в кръг. Написани с маркер.
- Какво значи това?
Десет минути по-късно Норката излезе от ресторанта, за да се обади по телефона. Аке чакаше вътре.
Норката се обади на Стилтон.
- Деца бойци?
- Да - каза Норката. - Така се наричат. По-големите момчета получават татуировка над китката - ДБ в кръг.
- Къде се събират?