Или деца, които просто искат да спечелят пари, за да помогнат на майка си.
Отвратително, помисли си Стилтон. Прочете, че организатори на схватките често са младежи, започнали „кариерата“ си в клетките. Специална татуировка показвала кои са.
Две букви ДБ с кръг около тях.
Като знака на единия насилник, пребил бездомника във Вестерброн.
Деца бойци според Аке.
Затова Стилтон бе дошъл тук.
Трудно задържаше поглед върху клетките. Събориха едното момче и то се просна окървавено на пода в клетката. Повдигнаха метална решетка и го изтеглиха навън. Като труп. Другото момче обиколи клетката, а зрителите заподсвиркваха, задюдюкаха и накрая замълчаха. Започваше нова битка.
Тогава той кихна.
Не веднъж, а четири пъти. Прахът в тунела погъделичка носа му. Откриха го на четвъртата кихавица.
Четирима го издърпаха навън и единият го повали на земята. При падането Стилтон си удари главата в скалната стена. Изтеглиха го в по-тясна ниша извън полезрението на публиката. Съблякоха го гол. Двама по-малки и двама по-големи. Вдигнаха го и го облегнаха на студената гранитна стена. Кръвта от главата му се стичаше по раменете. Един от по-малките нападатели извади флакон със спрей и написа „Трашкик“ върху голия му гръб.
Друг извади мобилен телефон.
Един от недостатъците на мобилните телефони е, че може да се обадиш на някого по погрешка, когато телефонът е в джоба ти. Предимството е, че лесно можеш да набереш последния номер, на който си звънял. Това се случи, когато Норката получи обаждане. От човек, който изглеждаше енергичен и концентриран при последния им разговор, но сега бе в съвсем различно състояние. Толкова различно, че Норката чу само немощно гьргорене. Върху екрана обаче пишеше кой се обажда - Стилтон.
Норката бързо предположи къде се намира.
Ориентировъчно.
Орща е обширна, ако не знаеш откъде да започнеш да търсиш, и Норката се лута дълго и безуспешно. Накрая се обади на Ветан, говори с Аке и го накара да му опише по-подробно мястото. Информацията му помогна. Малко. Норката доби известна представа за района. Достатъчно добра все пак, та най-сетне да открие Стилтон. Гол и окървавен. Дрехите му бяха разхвърляни около него. Стискаше мобилния си телефон. Норката видя, че са го пребили. Но е жив. И в съзнание. Криво-ляво съумя да си облече панталоните и блузата.
- Трябва да отидеш в болница.
- Не!
Стилтон мразеше болниците. Норката размисли дали да не го заведе насила. Отказа се и се обади за такси.
Първото, което пристигна, веднага направи обратен завой, когато шофьорът ги видя. Второто спря и водачът им предложи да извикат линейка. После си тръгна. Третото такси тъкмо бе оставило друг клиент на близък адрес, когато Норката му махна. Вече си бе научил урока и беше скрил Стилтон. Зад храстите край шосето. Бързо обясни на шофьора, че са поступали приятеля му и трябва да го превържат, и преди да получи отговор, пъхна две банкноти от по петстотин крони през прозореца.
Днешната му печалба.
- Много години карах такси и знам какво е... Пияници, гадости, но няма проблем... До Вибомсвег в Солна сме, хиляда крони без данък, не е зле за толкова кратко разстояние, нали?
Оливия седеше в кухнята си и ядеше сладолед. Пред отворения лаптоп. Внезапно изпусна сладоледа на пода и се втренчи ококорена в екрана. Беше влязла в сайта „Трашкик“ от чисто любопитство. Първо видя как бият гол мъж в каменно подземие доста тъмни кадри - после захвърлиха тялото до каменна стена.
- Стилтон?
Почувства се като сладоледа. Вледенена отвътре. После набра номера на Стилтон.
Зачака.
Елвис бързо облиза разтапящия се сладолед на пода.
Щеше ли да вдигне? В крайна сметка чу глас. Но не неговият, а непознат.
- Ало. Казвам се Норката.
Норката? Някой от побойниците? Сигурно бяха откраднали телефона на Стилтон.
- Казвам се Оливия Рьонинг. Там ли е Том? Стилтон? -Да.
- Къде?
- В караваната на Вера. Какво искаш?
Караваната на Вера? Убитата жена?
- Как е той? Видях онлайн, че са го пребили, и...
- Добре е. Познаваш ли го?
- Да.
Бяла лъжа, помисли си Оливия. Кажи-речи. Но ще стане ьо-бяла.
- Помага ми за нещо. Къде е караваната на Вера?
Норката имаше нужда от съдействие. Най-вече от превръзки за пострадалия Стилтон. Оливия можеше да донесе. Обясни й как да стигне до караваната на Вера и й каза да побърза.
Оливия намери аптечката си за първа помощ и се метна в колата. Не разбираше съвсем ясно защо. От съчувствие към пребития Стилтон?