Бертил изключи телефона. Знаеше, че Лате ще пробва пак. После Нипе и останалите стари момчета. Наумяха ли си да гуляят, нищо не можеше да ги спре. Никога не им липсваха пари. Нито абсурдни идеи. Бертил беше присъствал на подобни празненства с невероятни декори. Преди година-две бяха организирали парти в огромно стопанство в долината Йостгьота. Беше пълно с луксозни коли, изкуствени морави с фонтани и подвижен бар, който обикаляше около плевните върху специални стоманени релси.
И във всеки вагон имаше полугола млада жена, наета от Джаки Берилунд да изпълнява прищевките на старите момчета, каквито и да са те.
А в момента Бертил определено не беше в подходящо настроение.
Нямаше да припари на никакво парти.
При никакви обстоятелства.
Не и тази нощ.
12.
Напролет и през ранното лято тази година природата бе експлодирала. Дните бяха горещи и слънчеви. Бързината дори създаваше неудобство, но имаше и положителна страна - водата в езерото Меларен скоро стана подходяща за къпане. Поне тук-там. И поне за някои хора. Не и за Лена Холмстад. На нея водата все още й се струваше студена за плуване. Тя седеше на скална издатина, стоплена от слънцето, и слушаше аудиокнига с помощта на малки слушалки. До нея стоеше чаша с кафе. Отпи и я изпълни задоволство. Беше умна майка. Приготви кошница за пикник и с двамата й синове се качиха на велосипедите и дойдоха на любимото си място в Кершон.
Първата баня за сезона.
И дори бе изпекла кейка собственоръчно.
Трябваше да снима кошницата и да пусне снимката във Фейсбук. Та всичките й приятелки да видят каква супермайка е.
Лена протегна ръка към мобилния си телефон. В същия момент по-голямото й момче - Даниел - притича до нея.
С посинели устни и мокър до кости. Искаше си маската за гмуркане и шнорхела. Лена свали слушалките, посочи плажната чанта и посъветва сина си да се постопли на слънцето, преди да се хвърли отново във водата.
- Не ми е студено!
- Трепериш, скъпи!
- Ами!
- Къде е Симон?
Лена погледна към езерото. Къде беше малкият? Преди секунди го беше видяла. Усети как я обзема паника. Бързо. Не виждаше Симон. Изправи се рязко, събори чашата и поля мобилния си телефон с кафе.
- Гледай какво направи!
Даниел вдигна подгизналия телефон.
- Ето го! - каза той.
И тя го видя. Главичка, носеща се над спасителна жилетка. Вляво, точно под скалите. Далечко, помисли си Лена.
- Симон! Ела насам! Там е дълбоко!
- Не е дълбоко! - възрази петгодишният. - Виж! Стъпвам на дъното!
Симон се изправи внимателно, за да не изгуби равновесие. Водата му стигаше до кръста. Даниел приближи до Лена.
- Наистина ли стъпва там? Странно...
Имаше право. Лена знаеше, че там е доста дълбоко. Понякога плувците скачаха от скалите. Даниел също знаеше.
- Ще отида при него. Стой там, Симон! Идвам!
Даниел се хвърли във водата с маската и шнорхела и заплува към малкия си брат. Вперила поглед в синовете си, Лена усети как пулсът й се успокоява. Какво я прихвана? Симон все пак имаше спасителна жилетка. И само за няколко секунди го бе изпуснала от поглед. Удивително е колко изглупява човек с годините. Раждаш първото си дете и се започва.
Току си представяш бедствия.
Даниел наближаваше малкия си брат. На Симон му стана студено и обви с ръце гърдите си.
- Симон? Върху какво си стъпил? - извика Даниел.
- Камък сигурно. Хлъзгаво е, но е голямо. Ядоса ли се мама?
- Не.
Даниел стигна до брат си.
- Притесни се - обясни той. - Ще погледна и после ще излезем на брега.
Даниел потопи глава под водата и задиша през шнорхела. Обичаше да се гмурка. Макар тук да не беше фантастично както в Тайланд. В доста мътната вода различи краката на Симон, стъпили върху... Какво? Даниел доплува по-наблизо, за да вижда ясно. И видя.
Лена стоеше на брега. Да пусне ли пак аудиокнигата? Внезапно забеляза главата на Даниел да изскача рязко от водата и чу вик:
- Мамо! Тук долу има кола! Той стои върху покрива на кола. И вътре има човек!
Наближаваше единайсет. Беше спала мъртвешки повече от осем часа. Облечена. Мразеше да се събужда с дрехите. Свали ги и тръгна към душа, но внезапно си спомни.
- Елвис?
Нямаше го в апартамента. Огледа двора.
Никаква котка.
Изкъпа се и остави хладката вода да отмие част от нощните преживелици. Част, но не всички. И от караваната, и от асансьора. Дали кучите синове от асансьора бяха направили нещо на Елвис? Нарочно ли бяха отворили прозореца, та котката да избяга? Какво да направи?
Обади се в полицията и съобщи, че котката й е изчезнала - има идентификационен чип, но няма каишка. Полицаят прояви съчувствие и обеща да се свърже с нея, ако получат информация.