Нилс Венд.
Сигурно е той, помисли си тя. Доста по-стар. Удавен и с дупка в тила. Но с черти, които във всяко друго отношение й вдъхваха абсолютно увереност.
Ще бъде интересно, помисли си тя и огледа голия труп.
- Няколко отличителни белега ще ти помогнат при установяването на самоличността.
Патологът погледна към Мете.
- Стара златна пломба на горната челюст, белег от отстраняване на апендикса, друг белег до веждата и това...
Патологът посочи голямо четвъртито рождено петно от външната страна на бедрото. Мете се приведе да го огледа. Стори й се познато. Но откъде? Не си спомни.
- Кога е умрял?
- Предположение?
- Да.
- През последните двайсет и четири часа.
- А раната на тила? Дали е от удар в скалите?
- Вероятно. Ще ти кажа със сигурност по-късно.
Мете Улсетер бързо сформира малоброен екип. Двама ветерани и двама по-млади таланти, които още не бяха излезли в отпуск. Екипът се събра в стая в командния център на Полхемсгатан.
И се залови за работа.
Методично.
Бяха изпратили хора в Кершон да търсят свидетели. Други издирваха близки сродници на Нилс Венд. Вече бяха открили сестра в Женева. Не била чувала, нито виждала брат си, откакто бе изчезнал през осемдесетте. Потвърди обаче описанието, което й дадоха. Белегът на веждата му бил от детството им. Блъснала го и се ударил в библиотека.
Засега разполагаха само с това. Трябваше да съберат всички налични данни възможно най-бързо. Не на последно място, от техническия отдел.
Там изследваха колата.
Мете разясни накратко на по-младите членове в групата - Лиса Хедквист и Босе Тюрен случая с изчезването на Венд през 1984. Изчезнал скоро след като открили шведския журналист Ян Нюстрьом мъртъв в кола. Тя също била потопена в езеро - край Киншаса в тогавашен Заир.
- Доста интересно - каза Мете.
- Значи методът е подобен? - предположи Лиса.
- Да. Местната полиция определи случая в Заир като нещастен инцидент. Ние обаче подозирахме, че е убийство. По същото време Нилс Венд изчезна от Киншаса и се заговори, че е замесен в случая.
- С журналиста?
- Да. Журналистът пишел статия за компанията на Венд - „Магнусон Венд Майнинг“. Нищо не доказа съмненията.
Телефонът на Лиса Хедквист звънна. Тя отговори и си записа нещо.
- Водолазите са открили мобилен телефон във водата -каза тя. - Възможно е да е паднал през отворената врата на колата.
- Работи ли? - попита Мете.
- Още не. Пътува към техническия отдел.
- Добре.
Мете се обърна към Босе Тюрен.
- Пробвай да се свържеш с бившата партньорка на Венд. Живял е с нея, преди да изчезне.
- През осемдесетте?
- Да. Мисля, че се казваше Хансон. Ще проверя.
Босе Тюрен кимна и излезе. По-възрастен колега приближи до Мете.
- Проучихме стокхолмските хотели. Не са регистрирали никакъв Нилс Венд.
- Добре. Свършете се с компаниите за кредитни карти и вижте дали имат нещо. И със самолетните компании.
Екипът напусна стаята. Всеки имаше задача. Мете остана сама.
Започна да обмисля мотива.
Оливия полагаше усилия да се успокои.
Първо изми съдовете на котката и ги прибра в шкаф в кухнята. После изнесе котешката тоалетна. Събра всички дрънкулка и топки, с които си играеше Елвис. На този етап едва не изгуби самообладание. Завърза ги в найлонов плик и се почуди дали да ги изхвърли. Още не, помисли си, още не. Сложи плика върху перваза на прозореца и погледна навън.
Гледа дълго, застинала.
Усети как тревогата се надига в гърдите й, как се свива коремът й и колко трудно си поема дъх. Всеки нов въпрос увеличаваше натиска. Бил ли е жив, когато е потеглила с колата? Тя ли е убила котката си? Въпроси, които щяха да я измъчват дълго време.
Знаеше го.
Дълбоко в себе си разбираше чия е вината. Не беше виновна тя. Не тя беше сложила Елвис под капака. Бяха кучите синове, изпратени от Джаки Берилунд.
Мразеше тази жена!
И забеляза, че това й помогна малко. Да пренасочи омразата и отчаянието си към действителен човек. Стара луксозна курва!
Отдръпна се от прозореца, уви се с одеяло, взе чаша горещ чай, влезе в спалнята и седна на леглото, облегната на таблата. Върху покривката бяха подредени всички снимки на Елвис, които бе успяла да открие. Бяха много. Докосна ги. Една по една и това също облекчи малко шока. После мисълта я порази.
С всичка сила.