Супата съдържаше месо, зеленчуци и силни подправки. Пиеха червено вино с нея, а междувременно Мете разказваше историята на Венд. Как двамата с Магнусон основали „Магнусон Венд Майнинг“ и бързо преуспели в чужбина.
- Подкупваха африканските диктатори, за да експлоатират природните им ресурси! Не им пукаше за апартейда, Мобуту и прочее!
Мортен избухна внезапно. Ненавиждаше и старата, и новата компания на Магнусон. През голяма част от ляворадикалните си години бе участвал в демонстрации и бе печатал памфлети, изобличаващи безпощадната експлоатация на бедните държави и неизбежното й следствие - замърсяването на околната среда.
- Кучи синове!
- Мортен...
Мете сложи длан върху ръката на възмутения си съпруг. На неговата възраст всяко избухване можеше да предизвика удар. Мортен сви леко рамене и погледна към Оливия.
- Искаш ли да видиш Керуак?
С крайчеца на окото си Оливия погледна към Мете и Стилтон, но не получи подкрепа. Мортен вече излизаше от кухнята. Тя стана и го последва. Когато се обърна да провери дали Оливия върви след него, Мортен получи особен поглед от Мете.
Изчезна в коридора.
Стилтон знаеше отлично какво означава погледът. Кимна към избата под кухненския под.
- Още ли пуши?
- Не.
Мете отговори толкова бързо и кратко, че Стилтон разбра. Точка! Бездруго не го засягаше. Знаеше, че от време на време Мортен пуши трева в музикалната стая. Мете знаеше, че той знае, и двамата бяха единствените на света, които знаят. Освен самия пушач на трева.
И така щеше да си остане.
Мете и Стилтон се погледнаха. След няколко секунди той усети, че е време да зададе въпроса, който го глождеше, откакто тя го бе настигнала на улицата.
- Как е Абас?
- Добре. Липсваш му.
Отново мълчание. Стилтон прокара показалец по ръба на чашата си с вода. Беше отказал вино. Сега мислеше за Абас и мислите бяха болезнени.
- Поздрави го от мен - каза той.
- Непременно.
После Мете дръзна да попита.
- Защо ти е превързана главата?
Той не изпита желание да отбегне темата и й разказа как са го пребили в Орща.
- Припадна?
И за боя в клетки.
- Деца се бият в клетки!
И за самостоятелния си лов на убийците на Вера Ларшон, и за връзката им с боя в клетки. Когато приключи, Мете изглеждаше видимо развълнувана.
- Но това е ужасно! Трябва да ги спрем! Каза ли на детективите, които работят по случая?
- Рюне Форш?
- Да.
Гледаха се няколко секунди.
- Но за бога, Том, оттогава минаха шест години!
- Мислиш ли, че съм забравил?
Не мисля. Всъщност не знам, но ако искаш да ни помогнеш да открием убийците на жената в караваната, трябва да го преглътнеш и да говориш с Форш! Веднага! Тормозят деца! Иначе аз ще го направя!
Стилтон не отговори. Чуваше обаче тежките басови тонове, които се процеждаха откъм мазето през кухненския под.
Лин седеше сама в красивата яхта. „Бавария 31 Крузър“. Бе закотвена в частния им док близо до Стоксундския мост. Обичаше да седи там вечер. Лодката се поклащаше в ритъма на вълните, а тя съзерцаваше водата. От другата страна виждаше Бокхолмен с красивата стара гостилница. Вдясно следеше върволицата коли по моста. Малко по-надалеч кулата „Седергрен“ се издигаше над дърветата и в момента Бертил слизаше към кея с чашка в ръка. С кафява течност в нея.
Добре.
- Ял ли си? - попита тя.
- Да.
Бертил седна на дървен кнехт до яхтата. Отпи от чашата и погледна към Лин.
- Съжалявам.
- За?
- По малко от всичко. Напоследък отсъствам често...
- Да. По-добре ли е мехурът ти?
Мехурът? Отдавна не се беше сещал за него.
- Май се поуспокои - каза той.
- Хубаво. Разбра ли нещо за убийството на Нилс?
- Не. Всъщност да. Полицаите се свързаха с мен.
- С теб?
- Да.
- Какво искат?
- Питаха ме дали Нилс се е свързал с мен.
- Така ли? Но... той не ти се е обаждал, нали?
- Не е. Не съм чувал нито дума от него, откакто излезе от офиса в Киншаса.
- Преди двайсет и седем години - каза Лин.
- Да.
- И сега е убит. В неизвестност двайсет и седем години и внезапно убит тук, в Стокхолм. Странно, нали?
- Невъобразимо.
- И къде е бил през всичките тези години?
- Никой не знае.
А ако някой знаеше, Бертил би дал дясната си ръка да поговори с него. Въпросът отдавна заемаше челно място в списъка му с неотложни задачи. Къде, по дяволите, се бе окопал Венд? Записът беше скрит на неизвестно място, което би могло да е навсякъде по света. Доста голям периметър за претърсване.
Бертил пресуши чашата си.
- Пак ли си започнал да пушиш?