- Не знам - каза Клинга.
Лично той не беше толкова убеден в недостоверността на информацията, предоставена им от Стилтон. Реши да прегледа отново записите, свалени от „Трашкик“, и да потърси татуировката.
По-късно. Сам.
Увете Андершон вървеше сама по Карлавеген. Черни обувки с високи токчета, тясна черна пола и късо дънково яке. Тъкмо бе приключила с клиент в частен гараж на Банергатан и я оставиха там, откъдето я бяха взели. Не беше обичайното й място. Но се носеха слухове, че на Местер Самюелсгатан дебнат цивилни полицаи, и тя бе сменила територията.
Сложи си нов слой червило и свърна по Сибюлегатан на път към станцията на метрото. Внезапно зърна познато лице в магазин от другата страна на улицата.
В „Уиърд & Уау“.
Увете спря рязко.
Така, значи, изглеждаше магазинът й. Шикозната й фасада. Грамаден скок над чукането с кока, стичаща се през носа ти. За пръв път виждаше бутика на Джаки Берилунд.
Не се навърташе наоколо, поне не напоследък. Навремето Увете всъщност се чувстваше като у дома си в Йостермалм, колкото и невероятно да звучеше сега.
Това беше преди Аке.
„Уиърд & Уау“, помисли си тя. Находчиво име. Но пък тя си беше умница, Джаки, хитра и пресметлива. Увете прекоси улицата и спря пред витрината. Видя привлекателната жена вътре. В същия момент Джаки се обърна и се втренчи право в нея. Увете срещна погледа й, без да трепне. Навремето бяха колежки - компаньонки в една и съща конюшня: „Златната карта“. Тя, Джаки и Мириам Виксел в края на осемдесетте. Виксел се отказа, когато стана дума за сексуални услуги. Увете и Джаки продължиха.
Парите бяха добри.
Джаки излезе най-умната от трите. Винаги използваше възможността да опознае клиентелата. Увете просто се движеше по инерция и понякога смъркаше кока с клиентите си. Без подмолни подбуди. Когато „Златната карта“ затвори, Джаки пое бизнеса от Карл Видеюнг и го преименува на „Червено кадифе“. Фирма за подбрани компаньонки, предлагаща услуги на малък затворен свят. Увете последва Джаки в новата фирма, работи няколко години за нея и забременя.
От клиент.
Това не беше добре.
Джаки настоя да направи аборт. Увете отказа. Забременяваше за пръв и вероятно за последен път. Искаше бебето. В крайна сметка Джаки я изхвърли на улицата - буквално. И се наложи да си изкарва прехраната там с новородено бебе.
Аке.
Син на клиент, чието име знаеха само Джаки и тя. Дори клиентът не знаеше.
Сега двете се взираха една в друга през витрината на бутика на Сибюлегатан. Уличницата и луксозната проститутка. Най-сетне Джаки отвърна поглед.
Малко уплашена ли изглежда, помисли си Увете. Остана още няколко секунди и забеляза как Джаки започна да подрежда стоката в магазина с пълното съзнание, че Увете е отвън.
Страхува се от мен, помисли си Увете. Защото знам и мога да използвам това, което знам. Но няма да го направя, защото не съм като теб, Джаки Берилунд. Това е разликата помежду ни. Разлика, заради която аз съм на улицата, а ти - там вътре. Но си заслужава. Увете вдигна високо глава и продължи към станцията на метрото.
Джаки продължи да подрежда стоката в магазина - малко маниакално. Беше ядосана и притеснена. Какво търсеше тя тук? Увете Андершон? Как смее? Най-сетне се обърна към витрината. Увете я нямаше. Джаки се замисли за нея. Жизнерадостната Увете с искрящите очи. Някога. Увете, която бе вбесила Карл с хрумването да боядиса косата си синя. Не се оказа особено умна и предвидлива. Слава богу, каза си Джаки. Увете знаеше твърде много за клиентите. Но държеше езика си зад зъбите.
През всичките тези години.
Сигурно се страхува от мен. Знае коя съм и какво се случва, ако някой ме заплаши. Съвпадение е, че е минала оттук.
Джаки продължи да подрежда бутика и успя да потисне спомена за неприятната среща очи в очи през витрината. След известно време успя да махне с ръка. Нищожество от Керторп, снабдило се със син. Какво падение! Вместо да направи аборт и да се издигне на съвсем друго равнище. Някои вземат глупави решения за цял живот, помисли си тя, отваряйки вратата на една от редовните си клиентки.
Лин Магнусон.
Рюне Форш тъкмо допиваше втората си чаша кафе в служебната столова, когато видя Мете Улсетер. Вървеше към масата му. Яне Клинга вече си беше тръгнал.
- Свърза ли се с теб Том Стилтон? - попита Мете.
- Какво имаш предвид?
- Говори ли с теб днес?
- Да.
- За боевете в клетка и за „Децата бойци“?
- Да?
- Добре. Довиждане.
Мете понечи да се отдалечи.
-Улсетер!
Мете се обърна назад.
- Разказа ли и на теб за това? - попита Форш.