- Да. Вчера.
- Звучи ли ти правдоподобно?
- Защо да не ми звучи?
- Защото той... Видяла си в какво състояние е.
- Какво общо има това с информацията?
Мете и Форш се гледаха няколко секунди. Не се харесваха. Форш вдигна чашата си, а Мете си тръгна. Форш я изпрати с поглед.
Какво си бяха наумили в Националния криминален отряд? Да му се бъркат в разследването?
Оливия беше полулегнала в спалнята си. Лаптопът се крепеше върху протегнатите й крака, а в ръката й имаше сладолед „Бен & Джери“. Изяждаше по цяла кутия наведнъж и после пропускаше вечерята.
Не точно нискокалорично меню, но пък вкусно!
От два часа ровеше в интернет. Запознаваше се с предишния живот на Нилс Венд. Когато бил директор на компанията и партньор на Бертил Магнусон. Не мислеше, че така нарушава обещанието си да се откаже от случая на Нордкостер. Все пак между него и убийството на Венд нямаше връзка. Затова засега го наричаше проучване. На „Магнусон Венд Майнинг“, която по-късно станала „Магнусон Уърлд Майнинг“, но още преди изчезването на Венд била обект на остри критики. Не на последно място, заради контактите на собствениците й с диктаторски режими.
Горе-долу същото, което чу при краткото избухване на Мортен Улсетер на кухненската маса.
Мислите й се върнаха в голямото старо имение във Вермдьо. Спомни си предишната вечер. Преживяването я беше разтърсило доста. Повтори мислено част от разговора край кухненската маса и случилото се в избата - така наречената музикална стая - с Мортен. Опита се да разгадае скритите полутонове, които бе доловила между Стилтон и Улсетерови. Трудна задача. При първа възможност щеше да попита Мете или Мортен какви са отношенията им със Стилтон. Щеше да ги помоли да й разкажат какво знаят за случилото се с него.
Беше убедена, че знаят повече от нея.
Неочаквано забеляза, че на екрана се е появила снимка на младия Нилс Венд. До също толкова младия Бертил Магнусон. Снимката беше от статия, публикувана през 1984 година. Описваше как двамата току-що са подписали договор с президента Мобуту в тогавашния Заир. Договорът щял да донесе милиони на компанията им. И двамата се усмихваха пред обектива. В краката им лежеше мъртъв лъв.
Магнусон беше вдигнал гордо ловна пушка.
Отвратително, помисли си Оливия. В същия момент мобилният й телефон звънна. Погледна екрана - непознат номер.
- Оливия Рьонинг.
Здравей, обажда се Уве Гардман. Тъкмо проверявах шведския си телефон и чух, че си ми оставила няколко съобщения. Искала си да говориш с мен?
- Да! Да!
С пръсти, лепкави от сладоледа, Оливия избута лаптопа настрани и седна по-изправена. Уве Гардман. Момчето, станало свидетел на убийството на Нордкостер!
- За какво става дума? - попита Гардман.
- Ами... за старо убийство. През 1987 година край заливите Хаслевикарна. Проучвам разследването. Доколкото разбрах, си бил очевидец на случилото се.
- Да. Но е странно...
- Кое?
- Едва преди седмица разказвах за това в Мал Паис.
- Къде?
- В Мал Паис. Намира се в Коста Рика.
- И там обсъждахте убийството на Нордкостер?
- Да.
- С кого?
- С един мъж. Казваше се Дан Нилсон.
Оливия изрита последните останки от обещанието си за крайбрежния случай и се опита да овладее гласа си.
- В Швеция ли си сега?
- Да.
- Кога се прибра?
- Снощи.
- Значи не си чул за убийството на Нилс Венд?
- Кой е той?
- Дан Нилсон. Истинското му име е Нилс Венд.
- И са го убили?
- Да. Вчера. Тук в Стокхолм.
- Леле!
Оливия го остави да смели информацията. Имаше още въпроси, но всъщност Гардман я изпревари.
- Той изглеждаше... много приятен. Бях в къщата му и...
Гардман замълча и Оливия използва пролуката.
- Как се срещнахте?
- Ами... аз съм морски биолог. Бях в Сан Хосе да помогна за създаването на воден резерват на полуостров Никоя. После няколко дни разглеждах океанското крайбрежие и тогава го срещнах. Развеждаше туристи из тропически резерват край Мал Паис.
- Там ли живееше? В Мал Паис?
- Да. Запознахме се в резервата, разговорихме се. Едва ли има често посетители от Швеция, та сигурно затова ме покани в къщата си на вечеря.
- И тогава му разказа за убийството на Нордкостер?
- Да. Пихме доста вино и от дума на дума се оказа, че и двамата сме свързани с острова. Преди години той имал лятна вила там. Тогава му разказах за нощта, когато видях.... ммм... онова нещо край заливите.
- И как реагира той?
- Ами... малко странно, защото се заинтригува доста. Заразпитва ме за подробности, но по онова време бях само на девет, а оттогава, разбира се, са минали повече от двайсет години и спомените ми са избледнели.