- Да. Освен това е минал край „Сьодерхаларна“, преди да отиде на Гьотгатан.
- Значи трябва да държим под око и „Сьодерхаларна“?
- Вероятно. Решението не зависи от мен.
Да, помисли си Клинга. Зависи от мен или Форш. Неволно му се прииска Форш да прилича повече на Стилтон.
Да е по-деен.
Клинга се изправи.
- Ако откриеш нещо друго, може ли да ми се обадиш лично? Мисля да действам тихомълком.
Беше кристално ясно кой не бива да чува.
- Ето визитната ми картичка, ако решиш да се свържеш с мен - каза Клинга.
Стилтон взе картичката.
- И както казах, това си остава между...
- Разбира се.
Клинга кимна и тръгна към вратата. Обърна се, преди да стигне до нея.
- Има още нещо. На един от филмите, заснет тук, в караваната, първо се вижда как гол мъж прави секс с Вера Ларшон. На това легло.
- Да?
- Имаш ли представа кой е?
- Бях аз.
Клинга се сепна. Стилтон го погледна право в очите.
- Но това е между нас.
Клинга кимна, излезе през вратата и едва не се блъсна в крайно развълнуваната Оливия Рьонинг. Тя го погледна мимоходом, влезе вътре и затръшна вратата след себе си.
- Кой беше този?
- От общината.
- Аха... Е, знаеш ли какво ти нося?
Оливия вдигна пред Стилтон найлоновия плик с диадемата.
- Диадема - каза Стилтон.
- От заливите Хаслевикарна! Намерена същата вечер, когато са убили жената! От Уве Гардман, до следи от стъпки или на жертвата, или на някого от извършителите.
Стилтон погледна плика.
- И защо не ни я даде тогава? През 1987 година?
- Не знам. Бил е на девет и не е разбирал, че е от значение. За него е била просто находка.
Стилтон посегна да вземе плика.
- Има косъм в диадемата. Черен - каза Оливия.
Сега Стилтон разбра точно накъде се е насочил снарядът „Рьонинг“.
- ДНК?
- Да.
- Защо? - попита Стилтон.
- Е, ако косъмът е от жертвата, не представлява интерес, но ако не е?
- Тогава може би е от извършителите?
- Да.
- Някой с диадема?
- Възможно е единият да е бил жена.
- Няма информация да е имало друга жена.
- Кой го казва? Уплашено деветгодишно момче, наблюдавало доста отдалеч през нощта. Видяло е тъмни фигури, чуло е жена да пищи. Помислило си е, че са трима-четирима души, но не е забелязало дали има повече от една жена на брега. Нали?
- Пак стигна до Джаки Берилунд, нали?
- Не казах такова нещо.
Но си го помисли. И го почувства. Щом Стилтон спомена името, то надигна пулсиращ гняв в главата й. Внезапно усети, че има много лични причини да преследва Джаки Берилунд.
Асансьор и котка.
Най-вече котка.
Но това нямаше нищо общо със Стилтон.
Той я погледна косо. Разбираше, че в доводите на Оливия има логика.
- Трябва да говориш с хората от отдела за стари случаи.
- Те не проявяват интерес.
- Защо?
- Случаят не е „достъпен“ според Вернер Брост.
Погледите им се срещнаха. Стилтон сведе очи.
- Но бившата ти съпруга работи в криминалната лаборатория... - каза снарядът.
- И как разбра, по дяволите?
- Разбрах, защото съм дъщеря на Арне.
Стилтон се усмихна бегло. Малко тъжно, помисли си Оливия. Близки приятели ли са били с татко?
Щеше да го попита при сгоден случай.
Помещението беше типична стая за разпити, мебелирана съвсем подходящо. От едната страна на масата седеше Мете Улсетер с два листа А4 пред нея. От другата страна - директорът на „Магнусон Уърлд Майнинг“. Днес в тъмносив костюм, виненочервена вратовръзка и адвокат. Жена, привикана по спешност в полицейската централа, за да присъства на разпита. Бертил Магнусон нямаше представа за какво ще го разпитват, но винаги вземаше предпазни мерки.
- Разпитът се записва - каза Мете.
Магнусон погледна към адвокатката. Тя кимна леко. Мете натисна бутона за запис и посочи датата, часа, мястото и кой присъства.
После разпитът започна.
- При срещата ни пред два дни отрекохте да сте общували скоро с убития Венд. Казахте, че нито сте го виждали, нито сте го чували от близо двайсет и седем години. Вярно ли е?
- Да.
Бяха довели Магнусон с полицейска кола от Свеавеген до полицейската централа на Полхемсгатан. Той изглеждаше забележително спокоен. Мете долови дискретен мъжки парфюм и лек дъх на пурета. Сложи очила за четене и погледна към листа пред себе си.
- В понеделник, 13 юни, в 11:23 предиобед, Нилс Венд се е обадил от мобилния си телефон на телефон със следния номер.
Обърна листа така, че Магнусон да види цифрите.
- Това ли е вашият телефонен номер?
-Да.
- Разговорът е продължил единайсет секунди. Същата вечер в 19:32 Венд се е обадил на същия телефон. Разговорът е продължил деветнайсет секунди. Следващият разговор е на друг ата вечер, вторник, 14 юни. Продължил е двайсет секунди. Четири дни по-късно, в събота, 18 юни, в 15:45 Венд пак се е обаждал на същия мобилен телефон. Този разговор е по-дълъг малко повече от една минута.