Мете свали очилата за четене и погледна към мъжа срещу себе си.
За какво разговаряхте?
- Не сме разговаряли. Получавах обаждане, вдигах, никой не ми отговаряше. След кратко мълчание връзката прекъсваше. Предположих, че е анонимен зложелател, който се опитва да ме сплаши. Напоследък са взели на прицел компанията ни, както вероятно знаете.
- Да. Но последният разговор е бил по-дълъг?
- Да... Ядосах се, честно казано, за четвърти път някой ми се обаждаше и мълчеше в слушалката. Затова, избухнах. Казах какво мисля за подобни малодушни опити за сплашване и прекъснах връзката.
- Значи не сте имали представа, че се е обаждал Нилс Венд?
- Нямах никаква представа. Как бих могъл да се досетя? Той изчезна преди двайсет и седем години.
- Знаете ли къде е бил?
- Не. А вие?
- Живял е в Мал Паис в Коста Рика. Никаква връзка ли не сте поддържали?
- Не. Мислех, че е умрял.
Магнусон се помоли Богу изражението му да не издава какво му минава през ума. Мал Паис? Коста Рика? Сигурно там е „неизвестното място“, където е оригиналният запис!
- Ще ви помоля да не напускате Стокхолм в близките дни.
- Забранявате ми да пътувам? - удиви се Магнусон.
- Не, нищо подобно - намеси се неочаквано адвокатката му.
Магнусон неволно се усмихна. Усмивката изчезна бързо, когато забеляза погледа на Мете. Ако бе успял да прочете мислите й, вероятно щеше да изчезне още по-бързо.
Мете бе убедена, че лъже.
Навремето, не чак толкова отдавна, районът около площад „Нютрогет“ беше пълен с всякакви магазинчета с всякаква стока за продан. Най-често със също толкова чудати собственици. Но като сянка от етническия залез повечето бяха пометени, когато нови жители с нови изисквания завзеха квартала и го превърнаха в моден подиум за хипстъри. Сега оцеляваха само шепа от някогашните магазини. Едва-едва. И ги разглеждаха предимно като любопитни и екзотични елементи от уличния пейзаж. В единия продаваха стари книги. Собственикът - Рони Редльос - го бе наследил от майка си.
Магазинът изглеждаше като типична старомодна антикварна книжарница. Пълен с книги. С рафтове от пода до тавана, купища книги върху маси и етажерки. „Великолепна бъркотия от съкровища“, както пишеше на табелката над витрината. Рони имаше фотьойл с износена тапицерия до стената със стандартна лампа от Първата световна война, наклонена над него. Сега той седеше там с книга в скута. „Котката Клас в Дивия запад“ - за приключенията на популярен, но ексцентричен шведски комиксов герой.
- Бекет в комиксов формат! - каза Рони.
Затвори книгата и погледна към мъжа, седнал на табуретка в другия край на магазина. Мъжът нямаше дом и се казваше Том Стилтон. При Рони често идваха бездомници.
Той имаше голямо сърце и известна платежоспособност, която му позволяваше да купува книги, намерени в казани за боклук или на други места. Рони никога не питаше. Плащаше всяка книга и помагаше на бездомник. После най-често хвърляше книгите в някой казан за боклук и след седмица-две ги виждаше отново.
И така нататък.
- Ще ми дадеш ли сако назаем? - попита Стилтон.
Познаваше Рони отдавна. Не само в качеството си на бездомник. При първата им среща на летище „Арланда“ Стилтон бе арестувал двамина спътници на Рони, който бе организирал групова екскурзия до Музея на пениса в Рейкявик. Другарите му бяха пийнали повечко твърд алкохол но време на обратния полет от Исландия.
Не и Рони.
Той не пиеше, поне не повече от веднъж годишно. Тогава пиеше, докато падне. В този ден любимото му момиче изчезнало под леда на доковете в Хамарби и се удавило. В този ден - годишнината от смъртта й Рони слизаше на вълнолома, откъдето тя бе скочила върху леда, и пиеше, докато изпадне в несвяст. Приятелите му познаваха отлично ритуала и внимаваха да не го нарушават. Стояха настрани, докато Рони се напие докрай. После го прибираха в магазина и го слагаха на леглото във вътрешната стая.
- Трябва ти сако? - попита Рони.
- Да.
- Погребение?
- Не.
- Имам само черно.
- Става.
- Избръснал си се.
- Да.
Стилтон се беше избръснал и дори се бе подстригал. Не твърде спретнато, но достатъчно, та косата му да не провисва от всички страни. Сега му трябваше сако, за да изглежда сравнително прилично. И малко пари.