- Колко?
- Колкото за един билет за влака. До Линкьопинг.
- Какво ще правиш там?
- Ще помогна на младо момиче.
- Колко младо?
- Двайсет и три.
- Разбирам... Значи не е чела „Диви детективи“.
- Какво е това?
- Мастурбация на високо литературно равнище. Един момент!
Роби се скри в ниша и се върна с черно сако и банкнота от 500 крони. Стилтон пробва сакото. Беше му възкъсо, но колкото - толкова.
- Как е Бенсеман?
- Зле - отговори Стилтон.
- Добре ли са очите му?
- Така мисля.
Отношенията на Рони Редльос с Бенсеман бяха по-различни, отколкото със Стилтон. Бенсеман беше чел много, Стилтон - не. От друга страна, Стилтон не беше алкохолик.
- Чух, че си се свързал с Абас? - каза Рони.
- Как разбра?
Рони му подаде тънка книга с меки корици.
- Чака за нея почти цяла година. Онзи ден ми попадна. „В чест на приятелите“ - суфистки поеми, преведени от Ерик Хермелин, барона...
Стилтон взе книгата и прочете заглавието.
Прибра я в джоба си.
За да върне услугата.
Беше получил сако и 500 крони.
Мариане Боглунд вървеше към белосаната си къща с терасирана градина в покрайнините на Линкьопинг. Вече виждаше портата. Наближаваше седем вечерта и с крайчеца на окото си тя зърна фигура, облегната на стълба на уличната лампа от другата страна на шосето. Лампата осветяваше слабоват мъж с ръце в джобовете на възкъсо черно сако. Мариане се поколеба за миг. После погледна към мъжа, който вдигна длан за поздрав. Невъзможно, помисли си тя. Макар че вече беше разбрала кой е.
- Том?
Стилтон прекоси улицата, без да откъсва очи от Мариане. Спря на два метра пред нея. Мариане не се церемонеше.
- Изглеждаш ужасно.
- Да ме беше видяла тази сутрин...
- Не, благодаря. Как си?
- Добре. Имаш предвид...
- Да.
- Добре. По-добре.
Погледаха се секунда-две. И двамата не искаха да се впускат в разговор за здравословното състояние на Стилтон. Особено на тротоара пред дома й.
- Какво искаш?
- Нужна ми е помощ.
- Пари?
- Пари ли?
Стилтон я погледна така, че й се прииска да си прехапе езика. Беше проявила изключителна нетактичност.
- Трябва ми помощ за това.
Стилтон извади найлоновото пликче с диадемата от Нордкостер.
- Какво е това?
- Диадема. Трябва ми ДНК анализ на космите. Може ли да се поразходим малко?
Стилтон посочи към другия край на улицата. Мариане се обърна леко към къщата и видя как мъж се движи из слабо осветената кухня. Дали ги е забелязал?
- Няма да те бавя.
Стилтон тръгна. Мариане остана там, където беше. Типично за Том - появява се неканен, изглежда като развалина и предполага, че той командва парада.
Отново.
- Том.
Стилтон погледна през рамо.
- Каквото и да искаш, това е неправилен начин да го получиш.
Стилтон спря. Обърна се, сведе леко глава и после я вдигна отново.
- Съжалявам. Изгубил съм форма.
- Личи си.
- Социалните норми... Съжалявам. Наистина се нуждая от помощта ти. Ти решаваш. Да поговорим тук или по-късно. Или...
- За какво ще ти послужи ДНК анализът?
- Да го сравня е ДНК проба от убийството на Нордкостер.
Стилтон предполагаше, че ще я заинтригува. Излезе прав.
Мариане беше живяла с него, докато разследваха случая. Знаеше отлично колко усилия бе вложил и какво му бе струвало това. И на нея. Сега се бе появил отново. Във физическо състояние, което прорязваше дълбоко част от душата й, но тя пропъди чувството. По много причини.
- Обясни ми.
Мариане тръгна напред, без да съзнава какво прави. Настигна Стилтон точно когато той подхвана историята. Как диадемата е открита на брега през същата вечер, когато са убили жената. Как се е озовала в кутия с находки на малко момче, намерена е преди ден-два и е предадена на млада студентка в Полицейския колеж. Оливия Рьонинг.
- Рьонинг?
- Да.
- Дъщерята на...?
- Да.
- И сега искаш да провериш дали съвпадат. ДНК пробата от диадемата с ДНК пробата от жертвата на Нордкостер?
- Да. Ще го направиш ли?
- Не.
- Не можеш или не искаш?
- Грижи се за себе си.
Мариане се обърна и тръгна отново към бялата къща. Стилтон я изпрати с очи. Ще погледне ли назад? Не. Тя никога не поглеждаше назад. Вземаше решение и точка. Никакви колебания.
- Кой беше той?
По целия път до входната врата Мариане обмисляше как ще отговори на този въпрос. Знаеше, че Торд ги е видял през прозореца на кухнята. Видял ги е да вървят по улицата. Знаеше, че трябва да внимава.
- Том Стилтон.
- Нима? Той? Какво търси тук?