- Защо тогава реших да стана полицай?
- Вероятно защото баща ти е бил полицай, но не защото е умрял, когато ти не си била при него. Има разлика. Едното е наследственост и среда, другото - вина. Не вярвам в нея.
Нито пък аз, помисли си Оливия. Само мама.
- Том ли се върти в ума ти?
Мортен смени посоката. Навярно защото усети, че Оливия ще се почувства по-добре така.
- Защо питаш?
- Не дойде ли за това?
При тези думи Оливия се почуди да не би Мортен да е медиум. Дали не се е натъкнала на паранормален феномен. Той беше улучил право в целта.
- Да. Често мисля за него и не успявам да свържа точките.
- Как е станал скитник?
- Бездомник.
- Семантика - усмихна се Мортен.
- Да, но е бил главен криминален инспектор, при това добър, и сигурно е имал широка социална мрежа - теб например. И все пак е стигнал дотам. Без да е наркоман или нещо подобно.
- Какво значи „нещо подобно“?
- Не знам, но сигурно е грамадна крачка от човека, какъвто е бил, до човека, какъвто е сега.
- И да, и не. Отчасти е същият човек - в някои отношения. В други не е.
- Разводът ли е причината?
-Донякъде, но тогава той вече беше започнал да пропада.
Мортен отпи глътка вино. Замисли се докъде да спре. Не искаше да разкрива личната история на Том по неправилен или подвеждащ начин.
Избра средния път.
- Том стигна до момент, когато просто се отказа. Има физиологичен термин за това, но ще го пропуснем. Накратко, оказа се в положение да не иска да се задържи.
- Да се задържи за какво?
- За това, което наричаме нормалност.
- Защо не искаше?
- По няколко причини. Менталните проблеми, разводът и...
- Имал е ментални проблеми?
- Да. Психоза. Не знам как е сега. Онзи ден, когато дойдохте тук двамата, го видяхме за пръв път от четири години.
- Защо имаше психоза?
- Отключва се от различни неща. Някои хора са по-податливи от други. Понякога е достатъчен по-дълъг период на стрес, свръхнатоварване в работата, неочаквано събитие...
- Случи ли се нещо неочаквано с Том?
- Да.
- Какво?
- Редно е сам да ти разкаже, ако поиска.
- Добре, но какво направихте вие? Не успяхте ли да направите нещо?
- Направихме каквото можахме. Поне така смятахме. Разговаряхме често с него, когато все още не странеше от нас, поканихме го да живее тук, когато го изхвърлиха от апартамента му. После обаче той ни се изплъзна. Не идваше на уговорените срещи, отказваше да общува с нас и в крайна сметка си отиде. Знаехме, че вземе ли решение, нищо не е в състояние да го разубеди. Затова го оставихме на мира.
- Оставихте го?
- Не можеш да задържиш човек, който не е тук.
- Но не беше ли ужасно?
- Беше ужасно, особено за Мете. Тя страда и досега. Но когато дойдохте, той изглеждаше по-добре. Разговаряше, общуваше. .. Развълнувахме се много. И аз, и Мете.
Мортен напълни чашите с вино, отпи от своята и се усмихна. Оливия го погледна и разбра накъде иска да се насочи разговорът, макар досега да не си го признаваше.
- Как е Керуак? - попита тя.
- Добре! Е, има проблем с краката, но няма как да сложиш паяк в инвалидна количка, нали?
- Да.
- Имаш ли домашни любимци?
Тази посока бе избрала Оливия. Там искаше да стигне. С някого, на когото може да разкаже. Който е достатъчно далеч и същевременно по-близо от всеки друг. В момента.
- Имах котка. Убих я с колата си.
Каза го на глас, за да приключи с най-болезнената част.
- Прегази ли я?
- Не.
Оливия му разказа възможно най-свързано какво се случи от момента, когато видя отворения прозорец, до момента, когато вдигна предния капак.
После се разплака.
Мортен я остави да се наплаче. Разбираше, че това е тъга, която Оливия ще отнася в своята пещера и ще потъва в нея от време на време. Тя никога няма да изчезне. Част от оздравяването обаче бе да я сподели. Той погали тъмната й коса и й подаде носна кърпичка. Тя си избърса очите.
- Благодаря.
После вратата се отвори широко.
- Здрасти! Здрасти!
Йолене се втурна в стаята и прегърна Оливия през масата. Виждаха се за пръв път и Оливия се изненада доста. Мете влезе след нея. Мортен бързо й сипа чаша вино.
- Искам да те нарисувам! - каза Йолене на Оливия.
- Мен?
- Само теб!
Йолене веднага взе скицник от етажерката и коленичи през Оливия. А тя си избърса още веднъж очите с носната кърпичка и се опита да изглежда естествено.
После се обади Стилтон. На мобилния на Оливия.