- Мариане ще помогне - каза той.
- Ще направи ДНК анализ?
- Да.
- Махни това! - Йолене посочи телефона.
Мортен се приведе и прошепна нещо на Йолене. Оливия стана и се отдръпна настрани.
- Кога ще го направи?
- В момента - отговори Стилтон.
- Но как... Ти ли отиде в Линкьопинг?
- Да.
Оливия усети как я обзема топлота към Стилтон.
- Благодаря - успя да каже, преди той да прекъсне връзката.
Обърна се и забеляза как я гледа Мете.
- Том ли беше?
- Да.
Бързо и развълнувано Оливия й разказа историята за диадемата. Обясни й, че сега я проверяват за съвпадение, и какво би могло да означава това за случая на Нордкостер. За нейна изненада Мете не се заинтригува особено.
- Интересно е! Наистина! - каза Оливия.
- За него.
- За Том?
- Да. И е добре, че работи.
- Но не е ли интересно за теб?
- В момента не.
- Защо?
- Защото съм насочила всичките си усилия да разкрия убиеца на Нилс Венд. Случаят е от наши дни, другият е отпреди двайсет и четири години. Това е една от причините. Другата е, че случаят е на Том.
Мете вдигна чашата си.
- И така ще остане.
По пътя към къщи тези думи отекваха в главата на Оливия. Какво имаше предвид Мете? Че Стилтон ще поеме отново стария си случай? Та той дори не работеше в полицията! Беше бездомен. Как ще поднови разследването? С нейна помощ? Това ли искаше да каже?
- Без теб той никога нямаше да дойде тук - спомни си как й каза Мете.
В антрето, миналия път. Помнеше отлично и как Стилтон без никакво колебание й открадна хипотезата за връзката на Венд с жертвата от Нордкостер. Наистина ли се връщаше към стария си случай? С нейна помощ?
Макар главата й да бе пълна с мисли и въпроси, тя приближи изключително предпазливо входната врата на блока, където живееше. Сигурно никога вече нямаше да отвори тази врата, без да се напрегне цялата.
Особено след обаждането на Стилтон.
И ДНК тестът.
Който я бе насочил отново към онази жена - Джаки Берилунд.
Мразеше я.
16.
В Коста Рика има много вулкани със слаба активност. Има и няколко действащи. Като Аренал. Когато изригне, започва истинско природно зрелище. Особено нощем магмата, стичаща се по старите си бразди, обгръща планината като октопод със сияйни пипала. А сиво-черният пушек се издига право към небето. Да видиш такова изригване от овалното прозорче на самолета е достатъчна компенсация за разноските по пътуването.
Абас ел Фаси изобщо не се интересуваше от вулкани. Но се страхуваше да лети.
Много.
Не знаеше защо. Нямаше разумно обяснение. Издигнеше ли се обаче на десет хиляди метра над земята, заобиколен единствено от тънка метална черупка, паниката заплашваше да го погълне. Не й позволяваше. Успяваше да я овладее. Но понеже не бе любител на химическите или алкохолните анестетици, се подлагаше на истинско изпитание.
Всеки път.
Само благодарение на кафявата си по природа кожа не изглеждаше като прясно изкопан труп, когато влезе в залата за пристигащи на летището в Сан Хосе и го посрещна млад мъж с цигара и табелка: „Абасел Фас.“
- Това съм аз - каза Абас.
Говореше добър испански. Не след дълго седнаха в малката жълто-зелена кола на мъжа. Едва тогава - след като се настани зад волана - мъжът се обърна към Абас.
- Мосю Гарсия. Полицай. Отиваме в Мал Паис.
- После. Първо отиваме на „Кайе“ 34 в Сан Хосе. Знаеш ли къде е?
- Да, но имам заповед да тръгнем направо към...
- Променям заповедта.
Гарсия погледна към Абас. Абас отвърна на погледа. Тялото му още пазеше стреса от адски кошмарен полет - от Стокхолм през Лондон и Маями до Сан Хосе. Наближаваше ръба. Както забеляза Гарсия.
- Добре тогава.
Гарсия спря пред съборетина в - както се бе опитал да обясни на Абас по пътя - не особено гостоприемен район.
- Няма да се бавя - каза Абас.
Влезе през разбитата врата.
Гарсия запали нова цигара.
Абас вдигна бавно капака на малка кутия. В нея лежаха два тесни черни ножа. Специално изработени от основния му снабдител в Марсилия. Кльощавият блед мъж се отзоваваше, когато Абас му се обадеше, и му доставяше неща, които клиентът му не можеше да пренесе през охранителните пунктове на летищата по света. Затова бледият мъж ги изработваше на място. Независимо къде е мястото.
В случая - „Кайе“ 34 в Сан Хосе, Коста Рика.
Познаваха се отдавна.
Ето защо бледият мъж не се обиди, когато Абас го помоли да му даде специалните си инструменти. С помощта на малък микроскоп добави последните щрихи но остриетата на ножовете.