Екрани и наблюдателни холограми оживяха едновременно с влизането им.
— Колко е хубаво да се прибереш у дома…
Грейди и Алекса оглеждаха мястото, а Котън се отправи към кухненския кът и започна да сваля чаши.
— Впрочем, Алекса, ако си мислела, че онези от Бюрото са впрегнали всички усилия, за да заловят Грейди, само почакай. Избягала, за Хедрик ти си десет пъти по-опасна от Грейди. Като се има предвид всичко, което знаеш за тях… Директорът няма да остави непреобърнат камък.
Той изтегли запушалката на гарафа с бренди и започна да налива.
— Да не пропускаме и факта, че той е лудо влюбен в теб. Обичта и ненавистта са двете страни на една и съща монета, все страсти. Можеш да се прехвърляш от едната в другата, но не и в безразличие. — Котън кимна и повдигна чашата си, след което я изпразни. Той стори това и с останалите две.
— Кой друг е в тази сграда? — осведоми се Грейди.
— По-скоро какво друго: на всички етажи има фризери. Подобно обкръжение е много полезно за изчистването на топлинното излъчване от известни термоядрени експерименти.
— Термоядрени? — повтори Алекса. — Котън, технологии от подобно ниво не би трябвало да напускат територията на Бюрото.
Домакинът наливаше отново.
— Коняк, Грейди? Струва ми се, че имаш нужда.
Грейди кимна.
— Този коняк е част от товара на кораб, разбил се на френското крайбрежие през 1873 г.
— Небеса. Сигурно струва цяло състояние.
— Няма как да зная. — Котън плъзна тумбестата чаша по плота към него. Грейди я улови в последния момент.
— Какво друго си струпал в това скривалище? — продължаваше да разпитва Алекса.
— Нищо опасно, ако това загатваш. Това е укритие. Никой от проследяващите методи не е в състояние да ни засече тук.
— Забравяш квантовото заплитане.
Съдържанието в Котъновата чаша намаля с един пръст.
— Тук си права, но пък нали взехме съответните предпазни мерки? — Той безмълвно ѝ предложи питие.
Жената изсумтя в отговор и с раздразнени стъпки изчезна в коридора.
— Известно уединение няма да ѝ навреди — обърна се Котън към загледания след нея Грейди. Подир това домакинът включи газовата печка и започна да се рови сред съдовете.
Грейди наистина ѝ съчувстваше.
— Алекса току-що загърби целия си познат свят заради нас. Аз съм преживявал същото и мога да си представя какво е. — Той отпи глътка коняк и я задържа върху езика си. — Небеса, това е като течна мъгла.
— Да, бива го… — Котън изваждаше продукти от огромен хладилник.
— Ти умееш да готвиш?
— Че защо не? Винаги се старая да похапна добре след среща със смъртта. Тогава храната е особена вкусна. Реших да приготвя супа от морски дарове. Гладен ли си?
— Няма да откажа.
Котън повдигна пръст към тавана:
— За тази ситуация е подходящ Бизе… — На сносен френски той произнесе към тавана: — Les pêcheurs de perles — Au fond du temple saint!
Звуците на операта започнаха да изпълват помещението. Красива музика. Грейди виждаше вълните цветове. Едва сега той започваше да осъзнава важността на случилите се събития. И си позволи нова глътка коняк.
— Съжалявам, че ти се озова в изолационния комплекс, Грейди. Надявам се разбираш, че нямах избор. — Котън бе започнал да обработва морските продукти.
Ученият кимна разсеяно.
— Как така тук има прясна морска храна?
Котън кимна към хладилника.
— Инертно съхранение. Използва благороден газ, аргон. Като криогеника, но без замразяване. Храната изкарва страшно много време, преди да се развали.
— Поредното потулено откритие, което би могло да облекчи света.
Домакинът невъзмутимо приготвяше скариди.
— Тази постройка е десететажен фризер, който обхваща две пресечки. Нищо чудно тук да се крият замръзнали гангстери от времето на сухия режим.
— Как така ти се озова в това положение, Котън? Защо игра ролята на лудия им бомбаджия през всички тези години?
— Лошо стечение на обстоятелствата — направи гримаса другият.
Грейди го погледна мълчаливо.
— Да, разбира се, твоят късмет беше още по-лош. Както и да е, хванаха ме при опит да се промъкна в щаба им… преди около дванадесетина години.
— Опитвал си се да проникнеш в БКТ?
— Никога не съм се самообявявал за умен…
— Как изобщо си разбрал за съществуването на Бюрото?
— Не знаех. Беше възложение. Бях се специализирал в придобиването на рядка информация. Сградата на БКТ бе привлякла вниманието на определени хора, които ми подшушнаха колко охранявана е в действителност тази захабена постройка насред Детройт. Определено беше необичайно.