Котън спря да работи за момент и се загледа замислено.
— Тогава си мислех, че всичко ми е известно. — Той се засмя. — Но ние не узнаваме онова, което не знаем, докато не го узнаем.
— Някой те е наел да проникнеш в БКТ?
— Не е като да съм проникнал през строшения прозорец. Беше сложна операция. Аз съм специализиран крадец. Просто се оказа, че да проникнеш там е невъзможно. — Той отвори шкаф с винени бутилки и извади бутилка червено. — Châteauneuf-du-Pape?
Грейди кимна към чашата си, която все още съдържаше коняк.
— Не, благодаря.
Котън започна да вади тапата:
— По-късно установих, че наелите ме хора са били ЦРУ Иска ми се да бях открил това по-рано. Те имат лоша репутация, когато става дума за подобни операции.
Аз се смятах за умен, но се оказах заловен още преди да съм навлязъл сериозно. Оказа се, че външността на сградата им е просто фасада в повече от един смисъл. Няма прозорци. Няма врати — или поне такива, които да отвеждат до мястото. Зад бетона и стъклото има трисантиметров слой диамантени нанопръчки, черни като Сауроновата кула — от тях впоследствие почерпих идеята за това място. Главната квартира на Бюрото е разположена дълбоко под земята. Върху стените си те прожектират холограми, които по нищо не се отличават от гледката през истински прозорец. Същата технология им позволява да наблюдават показваното от прахови видеокамери. Сигналът се предава на квантово равнище. — Той повдигна очи. — Вероятно и сам си разбрал това. По тази причина никой не може да се включи в комуникациите им и да подслушва.
Грейди отпи поредна глътка от божествения коняк.
— И те те хванаха?
Домакинът кимна и отново се зае да почиства морските дарове.
— Да. И можеш да си представиш, че бързо си отворих очите. Варварин, завлечен пред Цезар. Тогавашният директор, дребосък на име Холингер, остана впечатлен, че съм успял да проникна толкова дълбоко. Той ми предложи сделка: или да започна да работя за тях като лицето на Вършачите, като се превърна в небезизвестния Ричард Луис Котън, или да се запозная с екзотермично разлагане. Ти сам видя какво представлява тази процедура. Бедната Дейвис. — Той замълча за момент.
— И така си станал атентатор лудит.
— Никой от Бюрото не искаше да бъде Котън, а им трябваше човек за тази роля. Дълго време те ме държаха изкъсо. Възнамеряваха да оттеглят Котън след десетилетие. Обещано ми беше, че ще живея идилично сред останалите олимпийци. Той се засмя и отпи от виното си. — Но аз не им вярвах. И не забравях първоначалната си задача, сблъскала ме с тях. Колко често един крадец получава възможността да открадне обратно бъдещето?
— Значи вече си имал план? Замисъл, на който ние сме попречили…
— Може да се каже, че ние двамата с теб имаме нещо общо, Грейди.
Ученият допи коняка си и извади прожектора изпод ризата си.
— В такъв случай би могъл да ми помогнеш. Трябва да разчета информацията, записана на това устройство. Тя се съхранява в ДНК формат.
— Това е единственият истински формат за съхраняване на информация — отбеляза Котън и погледна към миниатюрния прожекционен апарат. — Какво представлява то?
Грейди докосна бутона; образът на Арчи изникна пред стената.
— Аз съм Арчибалд Чатопадей. Имам прекрасна съпруга на име Амала, която ми даде пет прекрасни деца. Аз ръководех екипа, който първи постигна термоядрена реакция…
Ученият спря записа.
— Хитреци са онези от изолационния комплекс. Бях чул слухове, че са успели да придобият контрол над половината затвор.
— Но въпреки това не могат да избягат. В това се опитвам да им помогна.
— Остави ми устройството — кимна Котън. — Ще разчета цялата записана информация.
Грейди се поколеба.
— Ще го сторим утре, след като си починем. За момента не искам да се разделям с него. — Ученият отново го прибра под дрехата си.
— Както желаеш. Кажи ми, когато си готов.
Грейди се обърна към коридора. Алекса не се виждаше никаква.
— Тук имаш ли легла?
— Естествено. Стаите от двете страни на коридора са спални. Избери си някоя.
Ученият замислено гледаше към края на коридора.
— Преди това ще посетя Алекса, за да ѝ благодаря. Тя ме спаси.
Котън го погледна.
— Наистина ли мислиш, че в момента ѝ е до благодарностите ти?
Тези думи накараха Грейди да се замисли.
— Не, надали — кимна той. И пое да си търси легло.
Глава 25
Вътрешен спор
В покоя на предутринта улиците на централен Детройт бяха пусти. И сградите бяха предимно мрачни. Греъм Хедрик седеше на командния пост в контролния център и наблюдаваше огромните екрани и специалистите в залата под себе си. Голям образ на Северна Америка, съсредоточен над Детройт и Езерата, заемаше централния екран. Няколко точки напредваха сред него, включително идващи и откъм Канада.