Някои от другите екрани проблясваха в тревога.
Хедрик кимна на себе си.
— Управляеми ракети Х51 Уейврайдър. Впечатлен съм. Някой от другата страна бе взел решение. Хедрик знаеше, че тези свръхзвукови ракети са способни да развиват скорост от пет хиляди и осемстотин километра в час, което означаваше, че разстояние от хиляда километра би било преодолимо за около десет минути. Изстреляни от бомбардировач Б-52, те не биха били взети за междуконтинентална балистична ракета. И бяха способни да нанесат големи щети, ако поразяха целта си — която, според телеметричните изчисления, бе главната квартира на БКТ в централната част на Детройт. Скоростта на ракетите показваше, че главите им са натоварени с малко експлозиви. Не, те носеха тунгстенови пръти. Точно преди попадение скромните им бойни глави щяха да избухнат, за да покрият целевата зона с хиляди отломки. Свръхзвуков дъжд, който с лекота можеше да покрие близо триста квадратни метра.
БКТ се бе заигравало с тази технология през седемдесетте. Ретротехнологии, но пък ефективни.
Досадното бе, че гравитационното огледало нямаше да бъде от полза тук: ракетите бяха задвижвани от постояннотоков въздушнореактивен двигател, който се съпротивляваше на гравитацията. Това бе само една от причините, поради които Хедрик бе настоявал за настойчиво проучване в сферата на усилване на гравитацията. Спирането на ракетите във въздуха или обръщането им — това би се оказало страшно полезно.
— Директоре, получавате обаждане от „Обект Р“. Генерал Уестърхаус.
Хедрик кимна.
— Свържи ме.
Мрачен и широкоплещест чернокож генерал с четири звезди изникна под формата на холограма.
— Греъм Хедрик, аз съм генерал Джералд Уестърхаус. Отправям ви официално изискване да се предадете на закона и да позволите мирно разрешаване на тази ситуация.
Хедрик се чувстваше наистина отегчен.
— Още от самото начало аз се опитвах да постигна мирно разрешение, генерале, но директор Монахън има други идеи. Тя ли ви принуди да сторите това?
Генералът запазваше безстрастно изражение.
— Вие сте убили заместник-министъра на вътрешната безопасност, господин Хедрик. Би трябвало да разбирате, че правителството на Съединените щати няма да стои безучастно и да гледа как началникът на едно от федералните бюра повежда гражданска война.
— Нека не драматизираме. Този човек си позволяваше неправомерни намеси. И това далеч не е първият сблъсък между агенции. Ако някой има основания да се гневи, то това съм аз. Аз се опитвам да изпълнявам възложеното ми задължение да защитавам страната — с оглед на положението на САЩ това означава и света — а собственото ѝ правителство не спира да ми пречи.
— Предайте щаба си на органите на властта доброволно или ще бъдете принуден да се съобразите със закона.
— Генерале, до момента между нас не е имало открит сблъсък, който да посее масова истерия и да подкопае увереността в закона. — Хедрик измести поглед към екрана, за да провери напредъка на ракетите. Те все още се намираха на стотици километри. — Това би трябвало да ви покаже, че ние се отнасяме сериозно към дълга си да опазваме социалния ред. Нека не предприемаме прибързани и необратими действия.
— Отказвате ли да се подчините с легална заповед да се оттеглите от поста си?
Хедрик въздъхна.
— Не ме карайте да правя това.
— Давам ви една минута да подадете оставка и да започнете да извеждате хората си на „Конгрес Стрийт“.
Греъм Хедрик започна да барабани по креслото си.
— При положение че вече сте изстреляли свръхзвукови ракети към нас, които ще долетят след осем минути, бих казал че това е опит да отнемете от времето ми.
Генералът едва успя да прикрие изненадата си. Очевидно те бяха очаквали, че невидимите за радарите ракети ще останат незасечени от Бюрото. Но компютрите, поддържащи наблюдение от сателити в геостационарна орбита, не срещаха никакви затруднения в различаването на обекти, движещи се с близо шест хиляди километра в час.
— Генерале, нека не позволим това да се превърне в значим инцидент. — Хедрик извика друга холограма: тя показваше лицето на технически офицер: млад клонинг.
— Да, директоре?
— Подгответе импулсните лазери. Докладвайте готовност.
— Разбрано, сър.
Хедрик се обърна обратно към генерала, който явно получаваше инструкции от скритата си слушалка.
— Предайте поздравите ми на госпожа Монахън. Този случай конкретно ще подмина като израз на прекомерен ентусиазъм. Но това е последната ми проява на снизхождение.