Той погледна към картата на Северна Америка. Динамичният импулс не беше нещо ново. Руските представители на Бюрото бяха придобили тази технология още по времето, когато БКТ бе представлявало единна организация. В днешно време и трите организации притежаваха тази технология; тя бе причината ракетите и ракетните гранати да напуснат бойния арсенал. Прилагането ѝ включваше насочването на кратки, съсредоточени лазерни пулсации, които създаваха топчици плазма във въздуха. На свой ред те биваха ударени от втори лазерен импулс: това създаваше свръхзвукова ударна вълна сред самата плазма. Процесът се съпровождаше от мощен взрив и ярък проблясък — дребни плазмени експлозии, до стотици в секунда. Насочени към насрещната ракета, те бързо унищожаваха траекторията ѝ заради срещата с по-високо налягане. Само след около секунда ракетата избухваше.
Точно в този момент лазерите биваха изстрелвани от орбита, насочени към въздуха пред ракетите. След миг и шестте обекта изчезнаха от картата. Хедрик можеше да си представи зарята в розовеещото небе, предизвикана от разтрошаването на свръхзвукови ракети.
Морисъновият клонинг отново изникна.
— Ракетите са унищожени, директоре.
Хедрик се обърна към генерала.
— Ракетният ви удар бе прекратен, генерале. Съветвам ви да го представите като метеоритен дъжд. Нашите публицисти ще изпратят примерни статии и материал, който да потвърди версията.
Генералът го гледаше остро.
— Предайте се незабавно.
— Това няма да се случи. По-скоро вие ще започнете да си сътрудничите с нас както преди.
— Вие вече не сте директор. За нас вашата организация е престъпна група.
— Бъдете разумен, генерале. Аз не съм унищожил сателитите ви и съм оставил комуникациите ви незаглушени, защото съм на ваша страна. Вие не само не сте способни да заглушите нашите комуникации, а дори и да ги засечете — толкова голямо е нашето технологично превъзходство. Всичко продължава както преди. И забравяме, че това се е случвало.
Генералът продължаваше да се взира.
— Разбрахме ли се, генерале?
Връзката рязко прекъсна — наместо отговор.
Хедрик стовари пестник върху подлакътника на креслото си. В този момент в галерията влезе насинен Морисън.
Директорът извърна креслото си към него.
— Бях останал с впечатлението, че ще се справиш, Морисън. Благодарение на теб не само не разполагам с Джон Грейди, а и Ричард Котън е изчезнал и Алекса ни предаде. На всичкото отгоре тя избяга с екипировка от девето ниво! Като че са ми малко проблемите с вътрешните конкуренти и досадните бюрократи.
Морисън изглеждаше спокоен, но това впечатление не се отнасяше до погледа му.
— Не аз съм този, който е дал на „нейно величество“ нерегистриран позитронен пистолет като подарък. Което е странно, като се вземе предвид, че това оръжие не е подходящо за друго, освен за вътрешни дрязги. Особено срещу наноброни. Подобно нещо човек би дал, ако иска да предотврати преврат. Тя ли трябваше да бъде последната ти защита, Греъм?
Хедрик замълча за момент, преди да се обърне към екраните.
— Да не говорим повече за това. Имаме си достатъчно врагове, не е нужно да се нападаме взаимно.
Морисън докосна насиненото си лице.
— Къде е тя?
— Явно са захвърлили регистрираното си оборудване, но Варуна успя да прегледа образите от сателитното наблюдение над Илинойс. От мястото, където са те надвили, изглежда, те са се отправили към брега на Мичиганското езеро. Под водата те са се насочили на север. Това е логично. Така остават защитени от орбитални оръжия. И имат основания да мислят, че ще останат скрити.
— Накъде са се насочили?
Хедрик извика холопрозорец, който показваше източния бряг на езерото, близо до остров Маниту. Той увеличи мащаба до едно обозначение.
— Варуна смята, че те са се отправили към тази полупотънала отломка. Това е единственото място в радиус от километри, което би могло да им послужи за укритие.
Морисън кимна.
— Можем да ги изпържим от орбита, когато се появят.
— Няма да пържим нищо. Грейди ми трябва жив.
— Достатъчно е да се отдалечат на петдесетина метра един от друг, за да елиминираме останалите двама. Така ще бъде по-лесно да заловим Грейди.
— Вече съм изпратил екипи.
— Надявам се не говориш за моите екипи?
— Те не са твои екипи, те принадлежат на Бюрото. Освен това ти още не се беше върнал. Варуна изготви план и аз изпратих няколко екипа. Не си ли съгласен?
Морисън размишляваше раздразнено.