— Каква е ситуацията с правителствените празноглавци?
— Изстреляха няколко ракети. Нищо сериозно. Нека да си излеят гнева.
Холограмата на техника отново се появи.
— Получавате обаждане от L-239 от БКТ Русия, директоре.
— По дяволите! Защо проклетията винаги се обажда в най-неподходящия момент?
— Не бива да изглеждаме слаби. Това е опипване на почвата. Вероятно са видели изстрелването на ракетите.
Хедрик кимна.
— Варуна.
— Да, директоре, ще модулирам гласа ви за увереност и честност.
— Отлично. — Греъм се обърна към офицера. — Свържи ме.
Пред него изникна холоекран, покрит с преливащи се цветове.
— Здравейте, директоре. Забелязвам, че вие изпитвате известно неразбирателство с правителството си. Желаете ли да разреша този ви проблем?
— Не. Това пък защо? Нашето правителство не представлява проблем. Още по-малко ваш проблем.
— Ако предпочитате да съхраняваме технологиите ви до…
— Предполага се, че си изключително интелигентен, а в същото време не разбираш значението на думата „не“. Това е дразнещо. Лично аз съм разочарован, че начело на БКТ Русия стои изкуствен интелект. Сякаш разговарям с изключително умно дете, но без реален опит и вечни глупави въпроси. Сега ще ме извиниш, предстои ми среща. — И той прекъсна връзката.
Морисън скръсти ръце.
— Лешоядите започват да кръжат.
— Но в този случай лешоядите разполагат с тежко въоръжение. Започвам да си мисля, че L-329 не е придобил контрол над руската дивизия, а че директор Холингер го е назначил умишлено. За да се увери, че аз няма да поема контрол над тях.
Образът на техническия офицер се появи за пореден път.
— Сър, от север приближава радиоуправлявано превозно средство. Транспортен микробус, който превозва лъчеви материали.
— За Бога…
Морисън сам отвори няколко наблюдателни холограми:
— Къде?
Образът на офицера го погледна.
— Булевард „Вашингтон “, сър. Униформени военни са образували кордон няколко пресечки по-надолу.
Морисън оглеждаше образа на микробуса, поел сред почти пустите сутрешни улици.
— Най-вероятно става дума за тактическо ядрено оръжие. Ядрена мина с два или три килотона. — Ветеранът погледна нагоре. — Варуна, какви щети би нанесла експлозия с такъв магнитуд върху повърхностната ни структура?
Появи се холограмен модел на обкръжението на постройката, който бе деформиран от проблясъка на симулирана ядрена експлозия. Няколко пресечки в радиус около нея бяха сринати.
Но щабът на БКТ остана.
— Подобна експлозия би унищожила бетонната фасада; възможно е да пробие диамантената наностена на няколко места. Щетите по околните граждански и правителствени структури биха били катастрофални.
— Това си е открита война — раздразнено обяви Хедрик.
— Бомбата може да е неутронна. Огромна доза радиация, малко щети от самата експлозия.
— И в двата случая… — Директорът се обърна към клонинга. — Заглушете всички честоти в радиус от три километра.
— Да, сър.
Миг по-късно микробусът залитна и спря на около километър и половина от целта.
Гласът на Варуна се разнесе отново:
— Директоре, позволявам се да ви предупредя за струпване на военни сили, отправящи се към вътрешността на града.
Морисън все така гледаше към спрелия микробус.
— Да изпратим ли някой да го прибере?
— Не си прави труда. — Хедрик разглеждаше новите екрани, извикани от Варуна. Десетки бронирани военни машини оформяха колони на километри от тях.
— Тежка артилерия шестнадесет километра на изток — обяви образът на служителя.
Морисън погледна към директора.
— Решили са да го направят по старомодния начин. Вероятно планират да пробият защитата ни и да изпратят войници.
Греъм Хедрик вбесено сграбчи креслото си.
— Достатъчно половинчати мерки. Това е война. — Той извика холограмата на друг от оперативните си офицери.
— Слушам ви, сър.
— Задействайте Кратос. Следва списък с целите…
Сержант Рандъл Уилкс крачеше по протежението на булевард „Вашингтон“, край статуите. Неговият отряд от военната полиция бе затворил движението съгласно инструкциите, отрязвайки указаната част от града. Цивилните имаха право да напускат, но не и да влизат обратно. Адски странно учение, да пречат на хората, които отиват на работа.
Ами хората, които живееха в скъпите квартири наоколо? Уилкс нямаше познати в тази част на града, но можеше да си представи, че наемите са високи. Никой не би останал във възторг от присъствието на военни учения по никое време. Все пак това не беше Северна Корея.