Операция „Рубикон“ бе странна още от самото начало. Уилкс пропусна един микробус с вестници, идващ от центъра, и погледна към четирите високопроходими джипа на взвода си. Машините бяха заели ъглите; между тях се издигаха полицейски заграждения, препречили пътя и тротоарите. Някакъв излязъл на сутрешен крос човек тъкмо биваше връщан. Той не изглеждаше особено доволен от новината за това учение, но все пак продължи в друга посока, за да не се окаже арестуван. Въпреки твърденията си, че бил адвокат и че щял да ги съди.
Самият Уилкс не бе чувал за тази операция допреди четиридесет и осем часа. Тогава той бе получил обаждане, уведомило го, че предстои задължително учение — макар че то щеше да изяде единствения му нормален уикенд за месеца. Получените нареждания гласяха да блокира кръстовището и да изчака колона военни машини да пристигне от север. Тези машини трябваше да бъдат пропуснати, подир което блокировката да бъде възобновена до следващо нареждане. Вероятно ставаше дума за нещо, свързано с войната срещу тероризма.
През последните десет минути радиовръзката бе изчезнала. Мобилните телефони също бяха изгубили сигнал. Уилкс подозираше, че това също е част от учението — проверка, целяща да установи как отрядите компенсират липсата на връзка.
В този момент той видя джипа на капитана и се отправи да го пресрещне. Капитан Лорънс отвори вратата и се надвеси над нея.
— Всички комуникации са извън строя. Пригответе се да освободите пътя. Колона от свои се задава от север, ще пристигне тук всеки момент, така че побързай.
Уилкс подсвирна и направи знак на хората си, преди да отговори.
— Разбрано, капитане. — Той се затича към загражденията. Всяко от тях бе по четири метра и половина дълго. — Мартин, Роби, пригответе се да отворим улицата. Задава се конвой, който няма намерение да спира.
Капитанът се прибра обратно; джипът му изчезна в една от страничните улички. Взводът на Уилкс се зае да отмества огражденията.
Самият Уилкс пристъпи в средата на булеварда, върху тревистия меридиан. Платното бе широко почти шест метра; той искаше да бъде видян от приближаващите се машини. Светлините им вече личаха — макар че беше достатъчно светло. Мамка му, това се казваше учение. Конвоят беше страшно дълъг, заел и четирите платна. И изглежда следваше багдадските улични правила — висока скорост, без съобразяване с цивилните. Начело вървяха шест танка Ml. Мощните им двигатели разбуждаха квартала. Из околните сгради започнаха да изникват светлини. Удивени лица изникваха над прозорците.
След танковете следваха десетки бронирани коли. Цялата колона се движеше с около шестдесет километра в час. Това беше изключително безотговорно.
— По дяволите! Махнете огражденията!
Хората му се засуетиха да местят тежките прегради — и почти успяха. Един от танковете смаза последната останала преграда. Отломките ѝ се разхвърчаха, строшавайки прозореца на паркирана кола.
— По дяволите, това е учение…
Никой не чу вика на Уилкс, потънал в рева на двигатели. Въртенето на бойните кули бързо прогони любопитните зяпачи от прозорците.
Уилкс бе ченге от Детройт. Той просто вдигна ръце и погледна към хората си.
— Това е лудост! Какво правят?
Дано поне в това учение не бяха включени истински амуниции.
В този момент той видя нещо в далечината да се издига над земята — нещо голямо, обградено от отломки. Гледката му напомняше на репортажите, проследяващи моментите на торнадо. Сержантът свали предпазните си очила и присви очи.
Той видя товарен микробус да се издига в небето на около петстотин метра от тях. Следваха го дървета, електрически стълбове и някаква друга кола. Изглеждаше, че земята се отлюспва. Едва сега той дочу оглушителен гръм, като разтрошаването на огромна машина. Ята сепнати гълъби се пръснаха от фасадата на една сграда.
А военната колона продължаваше напред.
Уилкс видя как първите танкове „Абрамс“ политат към небето. Странен беше този полет, като падане в обратна посока. Останалите машини започнаха да спират. Парчета асфалт, паркомати, капаци на шахти, дървета, скулптури, всичко — буквално всичко — се откъсваше от земята, за да се хвърли към небето. Сред трясък на стъкло фасадата на една от високите постройки се откърти. Наместо да полети към земята, тя започна да се излива във въздуха. Обитателите ѝ крещяха ужасено и търчаха да се скрият навътре в апартаментите си.
Бронетранспортьорите бяха се заковали върху осемте си колела. А под безмълвния поглед на Уилкс танковете се блъскаха едни о други и се издигаха все по-високо към небето, с всяка измината секунда по-малки.