Останалите машини и отломки ги следваха, извличани от движението на невидима поточна линия. Асфалтът се разпукваше като кости на гигант. Звукът се долавяше и осезаемо. Парализираният Уилкс можеше само да гледа как цял участък от булеварда с все скулптури, платна и бронирани коли, пропада към небето и започва да се троши.
Пътувалите по-назад коли опитаха да завият встрани или да поемат директно назад, но не бяха достатъчно бързи, за да избягат от трошащата се реалност. От задните люкове на бронетранспортьорите изскачаха войници — те захвърлиха раниците си и с викове побягваха, защото втора фасада бе започнала да се разтрошава. Улични лампи и тротоари политаха заедно с противопожарни кранове. Тръби и жици изникваха от земята и се протягаха нагоре като змии. Тяхната вода също се изливаше нагоре в небето. Грабнатите буци пръст преминаваха през тези струи, за да се превърнат в кал.
Някои от войниците вече бяха достигнали Уилкс и с уплашени лица притичваха край него. Виковете им почти не достигаха до него — заради суматохата и заради вцепенението, с което той наблюдаваше случващото се. Неколцина излезли със закъснение войници се бяха вкопчили в поставка за велосипеди. Земята под нея поддаде, бетонът се напука. След миг те вече изчезваха във въздуха.
Уилкс повдигна глава нагоре, към смаляващите се машини и отломки. Огромните танкове вече приличаха на петънца, камъчета сред огромна река.
Тогава той също усети притеглянето и се отърси от парализата си. Прекалено късно.
Почти веднага усещането за падане се увеличи тройно. Сержантът успя да се вкопчи в една от уличните лампи. На улицата пред него имаше джип, който, заедно с бягащите войници, полетя нагоре заедно с асфалтовата настилка, с бетона, чакъла и пръстта.
Вкопченият Уилкс получи възможност да види света по различен начин. Онова, което винаги бе наричал „долу“, вече не беше долу. Градът се бе превърнал в огромен покрив над главата му.
А поглед надолу му показваше небето като огромна бездна под краката му. Пръстите му започнаха да отслабват натиска си върху лампата. С вик той полетя към очакващата го празнота.
Директор Кей Монахън седеше в контролния център и наблюдаваше пряка сателитна връзка от операцията в Детройт. Генералите и останалите ръководители на службите около нея стояха зяпнали. Самата тя неволно потръпна, докато гледаше как цял един батальон потъва в небето, заедно с околните улици и сгради.
Вече се виждаха пламъци, някакъв газопровод бе избухнал.
В помещението бе настъпила тишина.
Тогава някой се обади.
— Изтеглете ги. За Бога, накарайте ги да се оттеглят.
Генерал, стоящ до Монахън, попита:
— Къде е МК-54?
— Изгубихме го, сър. Нямаме представа къде е.
— Господи.
— Току-що изгубихме малка атомна бомба.
— Исусе.
Монахън се отърси от унеса си и се обърна към един от техниците.
— Какво става?
Подполковникът погледна показанията на радар и поклати глава.
— Изглежда, те падат нагоре. Първите отломки вече се намират на повече от тридесет километра. — Той повдигна очи от екрана. — Те се отдалечават от планетата. Изглежда, БКТ разполага с начин да контролира гравитацията.
Присъстващите ръководители мълчаливо се опитваха да осъзнаят видяното.
Генерал с четири звезди каза:
— Вече нямаме избор. Ще трябва да уведомим президента.
Директорът на ЦРУ го погледна намръщено.
— Това е последното, което ни трябва в този момент — да замесваме и политици.
Представителят на Националната сигурност кимна.
— Не бива да казваме на никого за БКТ. Ако хората разберат колко безсилно е правителството, ще последва политическа криза.
Монахън местеше поглед между тях.
— Тогава какво ще правим? Не можем да бездействаме.
Заместник-директорът на ЦРУ смръщи лице.
— Може би точно това трябваше да направим от самото начало. Просто да ги оставим на мира. Да оставим нещата както си бяха.
Монахън погледна към екрана. Бедствието далеч не бе приключило: то се повтаряше отново, на километри извън града, където цяла артилерийска част политаше към небето, заедно със заобикалящите ги поля. Мястото бързо се превръщаше в открита мина.
Тя посочи.
— Какво ще си помислят хората, Майк? Половината от главната улица на Детройт току-що отлетя в небето пред десет хиляди свидетели.
— От БКТ заглушиха всички комуникации.
— Той е прав. Няма никакви репортажи и качени в YouTube материали.
— Искаш да кажеш, че са постъпили правилно?
— Те са се погрижили да предотвратят слухове. Никъде няма военно оборудване.
Тя стисна юмруци.
— Вие сте непоправими…