Алекса отново го последва.
Останалите врати в коридора бяха затворени, затова Грейди ги подмина, а се насочи право към обширната работилница. Там той завари десетки механични ръце, които лежаха върху масите и лавиците. Тук имаше сглобени роботи, а също и множество лавици с неразбираеми компоненти. Никъде не се виждаха познати платки — само чудати метаматериали и намотки от изкуствени мускули. Мястото заемаше около една трета от целия етаж — близо двеста и осемдесет квадратни метра.
Ричард Котън седеше пред работна маса и наблюдаваше някаква клетъчна структура през електронен микроскоп. Недалеч край него механични ръце извършваха прецизни манипулации над лабораторни чинийки.
— Котън!
Мъжът се обърна и повдигна кристалния визьор, пристегнат над челото му.
— Защо е това викане?
С тежки крачки Грейди се приближи до него.
— Къде е?
Котън въпросително погледна към Алекса и после към Грейди.
— Кое?
— Устройството, което носех на врата си.
Котън повдигна вежда.
— Не ми харесва тонът ти.
Грейди го сграбчи за яката и го издърпа на крака. Столът му се преобърна.
— А аз не съм в настроение за шеги! Кажи ми къде е! Зная, че е у теб.
Котън направи опит да защити работата си.
— Внимавай да не преобърнеш тези култури. Това е деликатен процес.
Алекса погледна към околните маси и посочи към нещо, стиснато от механична ръка.
— Това ли е?
Грейди погледна в указаната посока. Видяното му донесе облекчение, изместено от нов приплам на гняв. Той безцеремонно захвърли Котън на пода и направи опит да издърпа прожекционния апарат на Чатопадей. Но роботската ръка го държеше здраво.
— Какво, по дяволите, правиш с него?
Котън се изправи на крака.
— Щом настояваш да знаеш. Виждах, че ти няма да се разделиш с устройството лесно, а от казаното изглеждаше, че съдържащата се в него информация е в състояние значително да навреди на БКТ.
— Върни ми го. Искам си го обратно.
— Хубаво, успокой се. — Котън приближи пръст към един от сензорните участъци на холограма. — Не пипай нищо друго.
Грейди веднага грабна устройството и натисна бутона за активиране. За негово облекчение, образът на Арчи изникна във въздуха.
Котън кимна към видеото.
— Успях да копирам цялата съдържана информация: ДНК пробите, посланията и инструкциите за разкодиране на записа на жироскопа. Има само един проблем: нямаше данни от самия жироскоп.
Грейди си изработваше нова верижка с помощта на полимерно влакно.
— Как така? Какво искаш да кажеш?
— Каквото чу: самият жироскоп не съдържаше информация. Неговите данни се съхраняват на отделен чип. Може би той е бил изличен от електромагнитното излъчване. А може би излъчването от повредения костюм на Морисън го е повредило. Във всеки случай жироскопът е заминал.
Грейди го наблюдаваше остро.
— Какво си му направил? И защо си се промъкнал посред нощ, за да го откраднеш? Отрязал си го от врата ми?
— Времето беше от значение. Ако онези от Бюрото нахлуеха тук посред нощ — преди ти да си събрал смелостта да ми се довериш — щяхме да изгубим информацията безвъзвратно. А нейното наличие ще накара онези от БКТ да се съобразяват с нас. Бихме могли да заплашим да публикуваме информацията, ако не ни оставят на спокойствие.
— Боклук. Ти си го повредил.
— Нищо подобно. Но трябва да призная, че това е забележително постижение на импровизираните нанотехнологии. Някой от онези затворници определено си разбира от работата. Цялото устройство е биологично. Създателят му е използвал собствената си кръвна плазма за кодирането на ДНК. И е отгледал костни култури за корпуса. Не бих искал да ми се налага да съм тъмничар на подобни хора.
Грейди започна да разтрива слепоочията си.
— Тази информация беше единственият начин да проследя пътя си обратно до изолационния комплекс. Да доведа помощ.
Котън го изгледа.
— Не говори глупости. БКТ знае къде се намира затворът. — Той се обърна към Алекса. — Предполагам, че ти също знаеш?
Тя се замисли.
— Уви, не. Хедрик пази тази информация изключително усърдно. Полетите се контролират от компютри, така че и самите пилоти не знаят. — Тя погледна Грейди. — Но Котън е прав. Информацията трябва да е налична някъде в мрежата на Бюрото. И ако някой от хората на Котън ни предостави достъп, отново ще се окажем в играта.
Грейди бавно издиша и отново окачи устройството на врата си. На излизане той хвърли мрачен поглед към Котън:
— Ако още веднъж вземеш нещо мое без разрешение, ще съжаляваш.