— Виждам, че сме мрачни преди закуска — подвикна подире му домакинът. — Да приготвя ли нещо?
Грейди се върна в стаята си и затвори вратата. Той седна на пода в най-тъмния ъгъл и отново задейства устройството. Там ученият започна да превърта посланията, за да се убеди, че всички записи са непокътнати.
— … открих взаимоотношението между протеин петдесет и три и злокачествената неоплазма…
Грейди превключи.
— Казвам се Петра Клапнер. Бях отвлечена през хиляда деветстотин деветдесет и трета година…
На вратата се почука. Тъй като Грейди не отговори, Алекса надникна.
— Добре ли си?
Ученият кимна и премина към следващия запис.
— Името ми е Антон Бежижлик. През хиляда деветстотин деветдесет и осма година аз бях нападнат от Бюрото за контрол над технологиите…
Алекса затвори вратата и се загледа в увисналата холограма.
— Това са затворниците.
Грейди кимна.
Тя остана права.
— Спомням си този човек. Помня и как го укорявах за себичността му.
— … моля да кажете на семейството ми, че съм още жив. Минаха толкова много години.
Алекса трябваше да се подпре на стената: тя започваше да осъзнава последиците от собствената си намеса.
Без да поглежда към нея, Грейди заговори:
— Трябва да разбереш. Не мога да разочаровам тези хора. Не мога.
Холографският образ показваше руснак на средна възраст, който се поклащаше напред и назад.
— … дъщеря си… — По лицето му се стичаха сълзи; той се затрудняваше да говори. — Тя е живяла, без да ме познава. Мина толкова време, а аз не спирам да си мисля за всичко, което съм изгубил.
На Алекса се струваше, че записът се обръща право към нея. И я кара да изпитва вина.
Грейди посочи към образа.
— Това са едни от най-великите умове на човечеството. Хора като Леонардо да Винчи и Галилей. Те биха могли да сторят толкова много, а наместо това биват наказвани за способността си. — Този път той се обърна към нея. Алекса оставаше загледана в посланието.
— Трябва да ги спасим. Но първо трябва да сторим нещо друго.
— Какво?
— Да унищожим БКТ.
Грейди я погледна изненадано.
— Мислех, че Бюрото те е създало.
— Както ми каза една приятелка, те може да са ме създали, но това не означава, че им принадлежа.
Гласът на Котън се разнесе отвъд преградите.
— Елате да видите!
Двамата се спогледаха. Грейди все още бе ядосан заради кражбата, но въпреки това спря видеото. Той и Алекса излязоха в коридора. Котън ги викаше от прага на лабораторията си.
— Какво има?
— Елате!
При приближаването си двамата видяха няколко холоекрана, показващи телевизионни емисии.
— Из целите новини се говори за това — посочи Котън. — Бях накарал няколко компютъра да следят за активност от страна на Бюрото. И това ако не е пример…
Грейди и Алекса влязоха вътре. Новините показваха съкрушителни разрушения в центъра на града.
— Нещо за убийството на директора?
— Не, за това нито звук. Това, което виждате, е центърът на Детройт.
Белезникав дим се издигаше над града. Въздушни снимки на улиците показваха пълно разрушение: двадесететажни сгради стояха без фасади, с изложена вътрешност. Широк булевард рязко прерастваше в дълбока пропаст. Стотици пожарни коли и линейки обграждаха мястото.
Алекса кимна.
— На стотици метри от главната квартира на Бюрото.
— Какво е станало? — попита Грейди.
— Медиите казват, че се е образувало хлътване, което убило няколко десетки души. Някаква инфраструктура се срутила поради липса на поддръжка. Доста хитро обяснение. — Котън посочи, стиснал някакъв инструмент. — Предполагам, някой се е опитал да нахлуе в колибката на Хедрик. Глупав опит.
— Никакво хлътване не може да се образува в близост до щаба на БКТ. — Алекса местеше очи от екран на екран. — Вероятно правителството се е опитало да реагира на убийството на Макалън.
Котън сви рамене.
— Тогава къде са отломките? Всички онези боклуци от сриналите се фасади?
— Това е Кратос — мрачно каза Алекса.
— Кратос? Не ми казвай, че те в действителност са го построили.
Грейди ги гледаше неразбираемо.
— Какво е Кратос?
Жената се обърна към него.
— Това си ти, Грейди. Твоето гравитационно огледало в огромен мащаб. Един от учените, занимаващи се с твоето откритие, разработи начин да прожектира гравитационното огледало от разстояние. Точно както Морисън направи снощи. И устройството е разположено в сателит, намиращ се в геосинхронична орбита.
— Искаш да кажеш, че те имат гравитационно оръжие, монтирано на сателит?
Тя кимна и посочи към емисиите.