Тя започна да извърта модела.
— Няма да питам за начина, по който си се сдобил с тези планове. Наместо това ще питам дали си намерил нещо полезно.
— Не. Компютрите им са запечатали мястото. Системите им са подсигурени тройно. На практика сигурността е съвършена. Особено когато се намират във висока степен на тревога като сега. Наностените са в състояние да спрат почти всичко, а плазменото поле, което ги покрива, провежда над четиристотин гигаджаула. Дори лазер не би представлявал проблем за тази плазма. Никаква сила под термоядрена експлозия не може да проникне през нея.
Грейди наблюдаваше как Котън извърта модела, докато обяснява.
— Това не е вярно — каза ученият.
— Кое не е вярно?
— Че нямало сила, която да проникне през тази защита. Съществува сила, която го прави.
Двамата го погледнаха.
Тогава Алекса се усмихна.
— Гравитацията.
Грейди кимна:
— Гравитационното огледало. — Той се приближи към триизмерния план. — Котън, твоята преценка на сигурността се е основавала на една значителна предпоставка.
— Каква?
Грейди махна с ръка, за да преобърне образа с главата надолу.
— Че посоката на „надолу“ няма да се промени. Погледни плановете сега. Опитай се да откриеш нещо значително във външната стена, което би се повредило, ако светът неочаквано се преобърне.
Котън се загледа в обърнатите планове и върху лицето му започна да изниква усмивка.
— Трябва да ти призная, Грейди, че ти притежаваш определено изобретателен ум…
Глава 27
Да се научиш да падаш
Тримата бяха разчистили участък от около десет метра в лабораторията. Джон Грейди стоеше с присвити крака в освободеното пространство, екипиран със собствено гравитационно огледало — онова, което Котън бе съумял да изтръгне от увредената броня на Морисън. Ученият носеше и ботушите, и ръкавиците на бронята. Ботушите бяха по-широки от удобното, но той бе съумял да ги натъпче с дунапрен. Пък и нямаше да му се налага да ги използва дълго по предназначение.
Ученият бе вперил поглед в микроскопичния механизъм на ремъците, който проблясваше в светлината на лабораторията.
— Това наистина е гравитационното огледало, само че умалено хилядократно. Как изобщо смогват да го захранват с достатъчно енергия?
Котън посочи към друга част от ремъците.
— Шестдесет мегаватов термоядрен реактор.
— Тази дреболия?
— На практика устройството е още по-малко, защото е обградено от броня.
— Бога ми. Окачил съм на пояса си достатъчно енергия, за да захраня градче.
— Нека не се разсейваме, предстои ни работа — намеси се Алекса.
Няколко найлонови въжета свързваха ремъците на Грейди с метални греди пред него, зад него и от двете му страни. Метални пръстени бяха прикрепени към земята и към тавана. В която и посока да паднеше той, полетът нямаше да трае дълго.
Алекса провери оборудването му и леко отпусна ремъците.
— Не е нужно да пристягаш грависа толкова. Не забравяй, че ти не си увиснал на него; той променя посоката на падането и падате заедно.
Ученият се навъси.
— Гравис? Кой е измислил това название?
— Не зная. Някой от служителите на БКТ, работещи върху проекта.
— Аз го изобретих. Трябваше да получа шанса да му дам название.
— Това беше първата ти грешка, Грейди — обади се стоящият наблизо Котън. — За хората дадено нещо не съществува, докато не получи название. Но онова, което притежава име, за тях е нещо реално, дори и ако в действителност то не съществува. Ако питаш мен, името трябва да предшества всяко проучване.
— И какво означава „гравис“? — продължаваше да недоволства Грейди.
Алекса проверяваше ботушите му:
— Означава „тежък“ на латински.
Той леко подскочи, за да изпита тежестта.
— В известен смисъл е подходящо. Тази проклетия тежи към двадесетина килограма.
— Когато го задействаш, тежестта няма да се усеща. А е тежък, защото това е военен гравис, брониран. Моят е много по-лек. Костюмът, от който това устройство беше част, имаше мрежа от електроактивен полимер, която да разпределя тежестта.
— Ще имаме възможността да зърнем още подобни костюми, ако нещата се объркат — промърмори Котън.
— Не му обръщай внимание. — Алекса коленичи край единия ботуш. — Усещаш ли насочващата система при пръстите си?
Благодарение на подплатата краката на Грейди изпълваха ботушите плътно. Той можеше да напипа две издутини в предната част на обувката.
— Да.
Тя посочи към другия ботуш.