— Ами в този?
Той отново повтори процедурата и с другия крак, преди да кимне.
— Добре. Стандартният контрол работи по следния начин: контролираш отклонението, представляващо завъртане по вертикалната ос чрез…
— Отклонение? Какво отклонение?
— Става дума за хоризонталната посока, в която си се отправил. Завиване, при което не се изменя височината или наклонът. — Тя направи грациозен пирует и се върна обратно. — За да контролираш неговата посока на падане, насочваш крака си ето така.
— Посока на падане? Нали ставаше дума за завиване?
Тя го изгледа мълчаливо.
— Да, разбира се — сети се той. — Защото избираме посоката, в която се намира „долу“.
Котън прихна:
— Ти си изобретил тази технология, Грейди. Постарай се да не изоставаш.
Алекса повдигна крак и го раздвижи надясно и наляво.
Грейди на свой ред повдигна десния си крак, за да повтори движението.
— Добре. А посоките по вертикала се контролират с левия крак. — Тя докосна ботуша му.
Грейди повдигна левия си крак и се постара да повтори демонстрацията ѝ.
— Просто извиваш стъпалото си в желаната посока. Ще се отправиш натам, накъдето сочат пръстите ти.
— Разбрах. Не изглежда сложно. А бутоните в самите ботуши?
— Всеки ботуш има по един бутон и по един плъзгач. На бутоните не обръщай внимание — те са превключватели, които фиксират настоящите настройки, за да не се налага да ги поддържаш непрекъснато. Тъй като в затворено пространство употребата им може да се окаже опасна за един новак, ограничи се до плъзгача.
Грейди размърда пръсти и кимна.
— Разбрах.
— Десният регулатор настройва диаметъра на гравитационното огледало: можеш да сведеш границите му до минимум, който да обхваща тялото ти, или да ги разшириш, за да обгръщат малко по-голяма площ. А левият регулатор променя фокуса. Ако го придвижиш напред, гравитацията се съсредоточава изцяло в една посока. Ако го изместиш назад, гравитацията се разпръсква.
— Значи говорим за степени? Половин гравитация, четвърт гравитация?
— Изчислява се в проценти, иначе си прав.
Грейди се навъси.
— Почакай за момент. Дори и в условията на микрогравитация аз ще продължа да ускорявам, докато не достигна равновесна скорост.
— По принцип е така, но софтуерът на грависа автоматично компенсира ускорението.
— По какъв начин?
— Огледалото бива преобърнато в рамите на микросекунди, за да поддържа постоянна скорост, съответстваща на обгръщащото гравитационно поле.
— В един момент и сам щях да се досетя за това — замислено каза Грейди.
— Не се разсейвай, Джон. — Тя посочи към ботуша му. — В крайна позиция гравитацията се разпръсква до равновесие.
— Което означава, че оставам да се нося неподвижно.
— Както ти е известно, равновесието няма да отнеме инерцията, която вече си натрупал, но ще спре ускоряването. За да забавиш ход, трябва да промениш посоката или за момент да се спуснеш. — Тя го огледа. — Готов ли си да опиташ?
Грейди подръпна найлоновите въжета. Те изглеждаха сигурни.
— Защо не. Какво толкова би могло да се обърка?
Котън прихна:
— Прословути последни думи.
— За начало измести десния регулатор до задна позиция. Нека гравитационното ти поле бъде колкото се може по-тясно. Това ще ограничи мащабите му малко над ръста ти.
Ученият раздвижи пръсти в ботуша и изпълни заръчаното.
— Това означава, че ще бъда обграден от излъчване с диаметър два метра.
— Точно така. Най-добре натисни бутона, за да фиксираш тази настройка. Не бихме искали по невнимание да разшириш границите му и да издърпаш някоя от стените върху главите ни.
Той натисна бутона и пробно докосна регулатора — последният не помръдваше.
— Готово.
— Сега постави левия регулатор в позиция на равновесие. По този начин няма да отхвърчиш, когато задействаш притока на енергия.
Грейди изпълни наставленията ѝ и кимна.
— Добре. Сега включи захранването.
Ученият се поколеба за момент, преди да се обърне към ръкавиците си. Очевидно те и ботушите притежаваха собствено захранване и бяха свързани на квантово ниво с ремъците — и вероятно с останалата част от бронята. След миг той си припомни как да извика холографски панел пред ръката си.
— Запомни да не извикваш този интерфейс, докато се намираш във въздуха — посъветва го Алекса. — Никога не прекъсвай енергийния поток по време на полет.
— Разбрах. — Грейди докосна бутона за включване.
И неочаквано се озова във въздуха. Стомахът му подскочи като в увеселително влакче. Ученият леко се оттласна от пода и се понесе нагоре, докато найлоновите въжета не се изопнаха.
Той се усмихна широко и се засмя.