— Това е невероятно!
Котън стоеше до Алекса и гледаше развеселено.
— В онзи затвор здравата са ровичкали из главата му.
Алекса размаха ръка, за да привлече вниманието на Грейди.
— Добре. Сега искам да изпробваш движението в различни посоки. Не го прави при пълна гравитация; няма как да сме сигурни, че тези въжета или греди ще удържат. За начало избери посоката на падане с двата крака…
Грейди се съсредоточи и избра наляво — тази част на лабораторията бе по-свободна.
— Добре. Сега бавно плъзни напред левия регулатор, за да достигнеш четвърт гравитация.
Грейди си пое дълбок дъх и раздвижи пръсти. Неочаквано естествените закони на вселената се протегнаха към него и го дръпнаха наляво — която посока се бе превърнала в напълно убедително „надолу“. Струваше му се, че Алекса и Котън са залепили стъпалата си върху отвесна скала; подът на лабораторията се простираше към дъното на тухлена стена тридесет метра под него.
— Господи!
Найлоновите въжета не му позволиха да продължи падането си; няколко секунди той остана да виси като паяк, преди да успокои сърцето си.
— Лицето ти се е изчервило, Джон. Добре ли си?
Той се засмя.
— Да. Прекрасно е! Удивително. Просто ми трябва малко време, за да свикна.
Грейди промени посоката на падане, без да изменя силата на гравитацията. Ъгълът на падане се стрелна през хоризонта му. Въжетата и гредите проскърцаха.
— Удивително…
Той продължи да експериментира, първо в една посока, сетне в друга. Накрая погледна към спътниците си и кимна.
— Мисля, че съм готов за свободен полет.
Алекса го наблюдаваше със стиснати устни.
— Бъди внимателен, Джон. С такава екипировка лесно може да пострадаш, особено в подобно помещение. Ще паднеш от тридесет метра към тухлена стена, а може и да я разбиеш, ако не внимаваш.
Ученият си пое дъх и отново си преговори управлението.
— Няма. Вече усвоих нещата. В най-лошия случай просто ще дръпна регулатора в левия си ботуш и ще се върна в безтегловност. Нали така?
Тя кимна.
— Да. Спомни си това, ако изпаднеш в затруднение.
Котън се намръщи:
— Това не е всичко. Безтегловността е едно, но ти внимавай за посоката на падане край стени и мебели. Те са били наивно проектирани за среда, в която посоката за надолу остава неизменна. Затова внимавай да не строшиш нещо.
— Не се притеснявай, вече разбрах. Все пак тази технология съществува благодарение на мен.
— Гордостта предшества падането…
— Казах, че ще се справя. Сега аз влизам в равновесие, а вие започнете да ме развързвате.
Алекса пристъпи напред. Задържаща по-голямата част от тялото си извън измененото поле, тя започна да отвързва въжетата, прикрепени към грависа на Грейди. Само след минути той се носеше свободно във въздуха.
Освободен, Грейди възкликна високо, скръсти ръце пред себе си и започна да танцува казачок във въздуха.
— Добре, достатъчно с игрите. Опитай да се насочиш към вратата.
С един последен възклик ученият насочи десния си крак към целта и се съсредоточи. Без да помръдва левия си крак, той бавно усили силата на гравитацията.
Но не достатъчно бавно: в следващия миг той вече падаше с петдесет километра в час към прага.
— Ляво! Дръпни левия регулатор!
Грейди притисна левия регулатор с пръстите си и изключи гравитацията, само че инерцията продължаваше да го води със значителна скорост.
В пристъп на съобразителност той изви десния си крак и леко увеличи гравитацията в тази посока, за да завие обратно — като кънкьор, който убива инерция.
— Внимавай със стелажа!
Грейди се сблъска с мебелта съвсем леко. Но променената посока на падане накара стелажа да се наклони настрани и да изсипе съдържанието си. Ученият веднага се върна в равновесие. Всички предмети от рафтовете се понесоха във въздуха — множество дребни превключватели и електронни компоненти.
Котън бе сграбчил плешивата си глава.
— Небеса! Погледни какво направи!
А Алекса кимаше одобрително.
— Бързо мислене, Джон. Физичните ти знания ще ти бъдат от полза. Първият закон на Нютон. Праволинейно движение.
Грейди кимна и потупа стелажа пред себе си.
— Благодаря ти, Исак.
— Сега опитай отново.
— И този път се постарай да не се докосваш до смъртта — посъветва Котън.
Грейди си преповтори функциите на грависа и пробно направи желаните движения.
— Вече разбрах — каза той, погледна към прага и обяви: — Ще се насоча към вратата.
— Не се приближавай прекалено, за да не я откъртиш от рамката.
— Добре, ще спра на три метра от прага.
— Сигурен ли си, че си готов?
Той удари диамантоидните си ръкавици една о друга.
— И още как.