Грейди все още се оглеждаше, усмихнат.
— Не мога да повярвам. Сякаш сънувам.
Алекса кимна.
— Наистина е удивително. Самата аз също съм виждала определени удивителни неща. През осемдесетте, когато бях полеви служител… — Гласът ѝ заглъхна. — Както и да е. Готов ли си?
Той кимна.
— Сега ме последвай. Ако се окажем разделени, ще те открия с инфрачервения режим. — Тя посочи напред и леко вляво. — Виждаш ли онази висока постройка? Джон Ханкок Център. Да се насочим към нея. — Алекса повдигна ръка към ухото си. — Ще поддържаме квантова връзка. — За момент тя се усмихна, докато затваряше шлема си. — И се постарай да не изоставаш.
Тя се извъртя и падна напред, превъртайки се във въздуха като гмурец. След мигове тя изчезваше в нощта.
Грейди не помнеше някога да е изпитвал подобно вълнение. В отговор на изместения регулатор вселената го дръпна към хоризонта. Въздухът прелиташе около него със сто и деветдесет километра в час. Той погледна надолу. Това изглеждаше най-крайната проява на бейзджъмпинг, в която град Чикаго влизаше в ролята на покрит с бетонни сталагмити отвесен склон, успоредно на който падаше Грейди. Ученият започна да направлява полета си с ръце. Ставаше все по-лесно.
Той не можа да сдържи радостния си вик.
— Постарай се да сведеш крясъците до минимум. Не искаме да привличаме внимание.
— Права си. Не можах да се сдържа, съжалявам.
Четиридесететажни блокове се плъзгаха под него — или по-скоро край него, в контекста на настоящата му гравитация. Сега той минаваше край тясна река, обсипана с мостове. Пред него Алекса летеше с прилепени към тялото ръце — прицелена като хищна птица.
Грейди последва примера ѝ и веднага усети, че е започнал да лети по-бързо. Освен това можеше и да вижда по-лесно. Вятърът ревеше край ушите му.
За по-малко от минута двамата започнаха да се доближават край стоетажния небостъргач. Грейди започна да отслабва гравитацията едновременно с Алекса и двамата спряха, все още блъскани от вятъра.
— Виждаш ли онази постройка с четирите малки кули от лявата страна на небостъргача? — посочи тя.
— Да, виждам я.
— Да проверим дали ще успееш да се приземиш върху някоя от кулите ѝ.
Грейди се сепна. Падането сред въздуха бе фантастично, но онези сблъсъци в работилницата на Котън…
Алекса се приближи на няколко метра от него и изрече направо, без да използва квантовата връзка.
— Трябва да можеш да се спускаш веднага, дори и във ветровито време.
— Права си. Заемам се.
Грейди промени посоката си на падане и намали силата на гравитацията. Покривът на сградата бавно се приближаваше към него. При първото си вглеждане ученият бе решил, че това е стара постройка в стил ар деко. Сега той имаше възможност да види, че архитектът само е загатвал въпросния стил. Тук по-скоро доминираше ъгловатостта на осемдесетте. Наместо със заострени върхове, постройката приключваше с четири сходни и декоративни кули — метални кубове, увенчани с пирамиди. Грейди се съсредоточи върху най-близката и измени вертикалното си движение, като наклони стъпало.
— Не забравяй да намалиш гравитацията си след приземяване. Това ще предотврати нанасянето на щети върху сградата.
Грейди подигна палец в отговор и отново се обърна към целта си. Сега тя се намираше на три метра от него. Върху пирамидата имаше метално скеле с широчина около метър, върху което се издигаше гръмоотвод.
Грейди погледна надолу, към покрива на постройката десетина метра под него. Към останалите кули. И чикагските улици на стотици метри под него.
Вятърът го отнесе леко встрани, но ученият коригира курса си и сграбчи върха на металната пирамида. В следващия миг той я обгръщаше с ръце и свеждаше гравитацията си почти до нулева, насочена в посоката на земната — достатъчно, за да го задържа прикрепен. Той погледна към Алекса, застинала на около тридесет метра от него.
— Как беше?
— Отлично. Почувства ли как сградата започна да реагира на гравитационното ти излъчване?
— Да. Намалих полето точно когато се приближих. Мина добре.
Грейди се огледа и сведе очи. Смайващо… Той се намираше на място, което при други обстоятелства би го влудило. Изглежда, променянето на гравитационната посока отстраняваше замайването.
В този момент той се чувстваше като Кинг Конг, сграбчил Емпайър Стейт Билдинг.
— Запомни, когато се оттласнеш, не усилвай полето веднага, иначе ще отнесеш със себе си част от кулата.
Грейди кимна и се отдели от върха почти с настоящата си гравитация. И започна да я увеличава съвсем плавно, за да набере височина.