— Ще видим. — Нова обиколка и ново ускорение. — Две.
Грейди продължаваше да се взира в нея. С всяка следваща орбита естествените последователности на вселената ги приближаваха.
— Четири.
При шестата орбита двамата се оказаха лице в лице. Те се хванаха за ръце, за да забавят въртенето си. И се обърнаха към светлините дълбоко под себе си.
— Как успя, Джон?
— Елементарна физика.
— Нямам предвид отгатването. Говоря за… за гравитационното огледало. Дори учените от БКТ не разбират принципа му. Никой не го разбира.
Грейди се замисли за момент, преди да повдигне рамене.
— Става дума за обикновено прилагане на естествените закони. Аз просто съм първият човек, който се е вгледал в тях по такъв начин.
Красивите ѝ очи го изучаваха.
Глава 28
Повратна точка
Греъм Хедрик седеше в командния център на БКТ, а под него техниците сновяха оживено из контролната зала. Хедрик знаеше, че тази активност далеч не е ограничена до тях, а е обхванала цялата организация: компютрите претърсват клиентски данни, телекомуникационни сигнали, охранителни камери и сателитни снимки, за да открият някакви следи от Грейди, Алекса и Котън. Всяка форма на комуникация, използвана от човечеството, биваше пресявана и преглеждана. И с всеки изминал час Бюрото разширяваше радиуса си на търсене.
Директорът се обърна към Морисън, който, както винаги, стоеше наблизо.
— Какво стана с подводните сигнали — онези от Мичиганското езеро?
Морисън никак не изглеждаше доволен.
— Изчезнаха. Тамошните екипи претърсват, но до момента не са открили нищо.
Хедрик отново се бе обърнал към холоекраните.
— Подводно бягство. Това означава, че Алекса е разполагала с навигационна екипировка. Проверете складовете за евентуално липсващо оборудване.
— Нека просто приемем, че е така. Какво значе…
— Различните способности са от значение. — Той отново се обърна към Морисън. — Ако разполагат с дълбоководно оборудване, това може да означава, че Грейди се е насочил към изолационния комплекс. Бившите му съкилийници са спомогнали за бягството му. Той ще се опита да ги спаси. В никакъв случай не бива да допускаме това.
— Ако отзовем екипите, ще притежавам достатъчно човешка ръка, за да отида лично до комплекса и да разчистя.
— Не.
— Ако Грейди и Алекса освободят онези затворници, последните биха могли да сключат сделка с отцепническите организации на Бюрото. Или пък да се насочат към правителството. То с радост ще им помогне, за да опресни технологиите си.
— А ако не са отцепниците или бюрократите, то ще бъде някой друг от враговете ни. — Хедрик погледна към един от екраните, изобразяващ планетата. — Всичко излиза извън контрол. Става все по-трудно да удържаме технологиите. — Директорът отново се извърна. — Колцина от изолираните в комплекса са изобретили термоядрена енергия? Шестдесет? Седемдесет?
— Сто и дванадесет.
— Виждаш ли? Това не може да продължава така. Това е знак, че трябва да разрешим ситуацията веднъж завинаги.
— По-точно?
— По-точно: мисията на БКТ трябва да се обнови. Още от времето на Студената война ние се опитваме да защитим обществото от смут, само че в последно време все повече се приближавам до заключението, че ние сме единственото общество, което е от значение. И трябва да съхраним знанието си — постигнатите с мъка открития на човечеството — от хаоса, който се задава.
— Какъв хаос?
— Хаосът, който ти ще създадеш. Може би нашите Вършачи имат правилен поглед върху нещата. Външният свят не трябва да притежава толкова много познание.
Морисън го погледна предпазливо.
— И какво предлагаш?
— Започнете да подкопавате глобалните финансови пазари — пуснете компютрите ни да се развихрят. Ударете транспортните и комуникационните мрежи. В рамките на няколко седмици индустриализираният свят ще започне да се разпада. Ние ще се погрижим да няма изстрелване на ракети с ядрени глави, но това ще бъде единствената мярка срещу хаоса, до която ще ограничим намесата си. — Хедрик се бе загледал в холоекраните със сателитен материал. — Когато бурята започне да утихва, никой от преживелите я няма да бъде в състояние да ни заплаши по какъвто и да било начин.
— Нашата мисия е да предотвратяваме обществените смущения, директоре, а не да ги създаваме.
Този път Хедрик се обърна с цялото си тяло към събеседника си. Морисън никога не бе го виждал тъй спокоен.
— Така е, но за смущенията в чие общество говорим? Ние сме напреднали много по-далеч от външния свят; ние вече не сме част от него.
— Ами жертвите, които тази криза ще предизвика?
— Това е цената на напредъка. Следващия път няма да споделяме толкова много технология. В това се състоеше предишната ни грешка. Нужна ни е абсолютна власт, за да напътстваме човечеството. — Директорът се обърна напред. — Надявам се, че споделяш моето мнение, Морисън?