Военният прочисти гърло и кимна.
— Да, директоре. Това би трябвало отдавна да е известно. А какво ще правим с Алекса и Грейди?
— За тях ще бъде много по-трудно да ни наранят сред такива обстоятелства.
— Тя е по-голяма заплаха за нас от всичко друго.
— Тоест, смяташ, че трябва да я елиминираме.
— Чувствата ти към нея са единствената причина тя да е още жива. Ако изключим Грейди и неговите уникални знания, тя е единственият човек на тази планета, който би могъл да ни нанесе значими щети. Дори и ако цивилизацията рухне, ако трупът на Алекса се озове в ръцете на БКТ Азия или Русия, те пак ще могат да извлекат от него знанието за удължения живот. Това би означавало, че ще ни се налага да се изправяме срещу едни и същи непримирими противници в продължение на векове. Жива тя е още по-голяма заплаха. Не е нужно да споменавам вътрешната информация, която тя притежава: информация за целия ни подземен център и всичките му служители. За всичките ни процедури и операции. За всичките ни слабости. За вси…
— Достатъчно, разбрах. — Греъм Хедрик бавно си пое дъх. — Така да бъде. Убийте я при първа възможност. — С видимо измъчен вид той додаде: — Но не по начина, по който убихте Дейвис и Макалън. Да бъде безболезнено. И моментално.
— Хубаво. Една мощна микровълна, изстреляна от орбита, би…
— Не искам да зная подробностите. Просто ми кажи, когато бъде сторено.
— Има още един човек, когото забравяш.
Хедрик го погледна неразбиращо.
— Котън.
В отговор директорът махна с ръка.
— Разчитам, че Котън ще ни помогне.
— И защо му е да го прави?
— Защото той е свикнал да оцелява. И може да разгадае в коя посока ще задуха вятърът. Щом обществото достигне повратната точка, той ще се свърже с нас. А аз съм склонен да се споразумея с него в замяна на Грейди и Алекса.
— А след като ги получим?
Греъм сви рамене.
— Ние ще изпълним своята част от сделката. Няма да ми се свиди ранното му пенсиониране сред разкош. Той ни беше полезен, може да ни бъде полезен отново.
— Той е крадец и по някакъв начин умее да лъже дори компютрите ни.
— Както казах, той е полезен. — Хедрик впери очи в сателитните образи. — Задействани ли са допълнителните процедури за сигурност?
Морисън кимна.
— Максимална степен на тревога.
— Поддържайте същата готовност. По какъв начин външният свят се справя с последните събития?
— Правителствените лица се опитват да обяснят необяснимото по най-добрия възможен начин. Някой и друг запис, направен с мобилен телефон, се е промъкнал. Експлодиралите над Канада ракети, проблемите със захранването в Южен Илинойс — всичко това започва да прераства в истерия.
— А само като си помисля, че са минали по-малко от дванадесет часа. Едва започваме, а външният свят вече доближава повратната точка. Знаеш какво да правиш, Морисън.
— Да, директоре.
Глава 29
Нападение над храма
Ричард Котън решеше новата си коса. Под объркания поглед на Грейди Котън държеше някакъв проблясващ стилус близо до скалпа си, под който косата израстваше с невероятна скорост, като изстискван моделин. Вече половината от плешивата му глава бе покрита с двадесетсантиметрови кестеняви къдрици.
— И това работи… над цялото тяло?
Котън повдигна очи към него.
— Моля?
Грейди посочи.
— Не. Само на местата, където има фоликули. И само до определена дължина на косъма. Устройството просто ускорява естествените процеси. Така че ако косата ти е опадала, не може да поникне нова. И аз не мога да постигна нещо различно от тази грива. — Той потръпна. — Освен това скалпът пламва. Заради ускорената клетъчна активност.
Алекса се приближи до тях, за да остави черен шлем върху една от близките маси.
— Защо изобщо си играеш с косата си, Котън? Да не възнамеряваш да излизаш някъде?
— Ако ми се наложи да се оттегля бързо — в такъв случай бих предпочел да разполагам с убедителна дегизировка. Ти не си смятана за въплъщение на злото, за разлика от мен. Надявам се, нямаш нищо против битнишката ми същност.
Сега Котън премести стилуса над горната си устна и започна да удължава мустаците си.
— Аз винаги те наричам Котън, но това надали е истинското ти име — отбеляза Грейди.
— Всичките ми названия са истински. Аз обичам да гледам на тях като на локални променливи. За теб съм Ричард Луис Котън и в тази сфера ще си остана такъв. За приятелите, с които играя онлайн, съм Лирой Дженкинс и също ще си остана такъв.