— Това е локална константа, а не променлива.
Котън поспря.
— Правилно, Грейди. Коригирам се.
Алекса се облегна на масата.
— Сигурен ли си, че твоята връзка е надеждна? Предателят?
— Да.
— Кой е той? Откъде да сме сигурни, че бихме могли да се доверим?
— Ти си имаш своя предател, аз също.
— Как да съм сигурна, че не става дума за едно и също лице?
— Убеден съм, че не е така. Моят предател е готин. За твоя съм сигурен, че е наперен и надут.
Алекса се обърна към Грейди.
— Нямам му доверие. Котън няма причина да ни помага.
Ученият отпусна ръка върху рамото ѝ.
— Хедрик се опита да го убие. Освен това Котън ги е подозирал от години. Той ни предостави планове и условия, от които бихме могли да се възползваме, Алекса. — Грейди се огледа. — В действителност ние вече го сторихме.
— Ами ако неговата „къртица“ е Хедрик или Морисън и в действителност това се окаже клопка?
— Нищо не би му попречило просто да ги повика тук. За да започне да живее самостоятелно след работата си за Бюрото, Котън има нужда от нас.
— След като той е толкова добър крадец, защо ние сме тези, които ще се промъкваме?
Котън сви рамене:
— Имаше време, в което бих бил достатъчно луд да се опитам сам да пробия защитата им, само че сега те се намират в положение на максимална тревога и са задействали всичките си охранителни системи, включително периферните. Не, това е работа за по-млади мишци.
— Аз съм двадесет години по-възрастна от теб, Котън.
Той я потупа по ръката.
— Но никой не би ти казал, че си на повече от двадесет и пет, мила. Освен това си помисли за целия опит, който притежаваш. Ти познаваш мрежата им, контролните им зали и всичките им процедури. — Той повдигна вежди. — Но ще можеш ли да се включиш в мрежата им, когато проникнеш? Това е въпросът.
— Не се притеснявай за това. Убедена съм, че ще успея да придобия достъп.
Грейди я погледна.
— Надявам се това да е така. Ако не успеем да се сдобием с координатите на затвора, всичко това ще е било напразно.
Ричард Котън бе започнал да си отглежда брада.
— Не мога да се съглася с това ти изказване.
Алекса и Грейди се обърнаха към него.
— По-рано ти каза нещо вярно, Грейди — продължи окосменият. — Контролът над Кратос е ключът. Придобиеш ли контрол над този сателит, придобиваш пълно преимущество над Бюрото. Действително би било като да опреш пистолет до главите им, пистолет от небето. Освен това гравитационното огледало е главното им предимство срещу враговете. Без него дори правителството би могло да се почувства достатъчно уверено, за да поднови атаката си.
— Или да освободи затворниците от изолационния комплекс.
— Да, Грейди. Или това.
Погледът на Алекса оставаше вперен в Грейди.
— Какво има? — обърна се ученият.
— Все повече започвам да си мисля, че ти не трябва да идваш. Лесно бих могла да се справя сама. Обучена съм.
Той поклати глава.
— Те няма да ме наранят, прекалено ценен съм за тях. Това означава, че бих могъл да послужа за отвличане на вниманието. Те ще захвърлят всичко друго и ще се опитат да ме грабнат в момента, в който узнаят за близостта ми. Котън е прав. Трябва да използваш тази възможност, за да придобиеш контрол над сателита.
— Стига неговият човек да ми помогне да се приближа до сградата, без да бъда взривена.
Грейди се навъси.
— Ами онова плазмено поле?
— Ти може и да си открил гравитационното огледало, но аз съм много по-напреднала в употребата му. Това няма да бъде проблем. Притеснява ме единствено човекът на Котън.
С помощта на стилуса Котън си оформяше дълга сатанинска брада.
— Тревожиш се излишно. Той би трябвало да ти осигури пространство. От теб се иска единствено да преобърнеш света им.
— Не мога да повярвам, че се вслушвам в напътствията на човек, който се е провалил във въпросното начинание.
— Човек се учи, докато е жив, мила. — Котън се обърна към масата си. — Вземи. — Той ѝ подхвърли кубичен двусантиметров диамант. — След като влезеш вътре и с помощта на митичния си приятел по някакъв начин успееш да проникнеш до самата сърцевина на комплекса, където се намира контролната зала, и подир това по някакво чудо промениш биометричните си данни, за да получиш достъп до най-ценното притежание на Бюрото…
— Тези думи не ме карат да се чувствам особено уверена. — Тя разглеждаше кристала.
— Тогава включи този квантов предавател към връзката на сателита. Той ще пренасочи контрола тук. — Котън посочи към множеството холоекрани из помещението. — Получаваш бонус точки, ако успееш да деактивираш резервните им квантови връзки. Подир това единствено ще трябва да удържиш залата, а за останалото ще се погрижа аз. Аз ще ти осигурявам прикритие.